След като красивата треньорка на червения отбор в „Живот на кантар“ Анита Маркова се контузи тежко, се наложи да напусне преждевременно риалитито. Мястото й бе заето от друга хубавица с божествено тяло – Радослава Тодорова. 31-годишната варненка е амбицирана да изцеди участниците като лимони и в крайна сметка да ги освободи от бремето на наднорменото им тегло.
В хода на разговора стана дума и за съпруга й, както и за тежкото изпитание, на което я е подложила пандемията
- Рори, Анита Маркова се контузи и вие заехте е мястото й като треньор на червения отбор в „Живот на кантар". Притеснено ли Ви е?
- Не, чувствам се в свои води. Радвам се, че имам възможност да вдъхновя участниците във формата, както и хората, които ни гледат по телевизията. Още когато видях рекламата на „Живот на кантар”, си казах, че точно там ми е мястото. Преди да вляза в предаването, гледах с голям интерес всички епизоди и неведнъж се е случвало да сънувам, че съм треньор в него. Много се зарадвах, когато ми звъннаха и ме поканиха да заместя контузилата се Анита.
- Тодор – един от участниците в „Живот на кантар“, направи опит да не Ви се подчини. Как ще постъпвате в такива случаи?
- Вярвам в себе си, но искам и участниците в отбора да повярват в мен. Тодор е амбициозен, но не е толкова подготвен, та да си позволява да не се съобразява с мнението ми. С Мартин също няма да е лесно – бивш спортист е. Той е скептичен към треньорите жени. Дали участниците в „Живот на кантар” ще се вслушват задълбочено в съветите ми? Убедена съм, че доверието помежду ни ще се изгради с времето. Това ще стане, когато те видят, че режимът ми наистина работи и свалят килограми.
- От години тренирате и съветвате предимно жени. Не Ви ли е поне малко дискомфортно да работите и с мъже в предаването?
- Нямам проблем да тренирам Тодор и Мартин, защото смятам да изцедя като лимони. Ще взема максимума от тях. Извън предаването гледам клиентите ми да са предимно жени, защото се интересувам приоритетно от женското здраве. Когато става въпрос за отслабване обаче, методиката е една и съща и при двата пола. Малко по-особено е при изграждането на мускулната маса.
- Имали ли сте сериозни травми от спорта?
- Да, преди години имах разкъсани връзки на глезена. Скочих от високо на волейболен мач. Приземих се и се чу „хряс". Лекарите казаха, че съм се спасила от счупване заради силните мускули, които съм изградила със спортуването през годините. 3 месеца бях с патерици и шина, след това последва рехабилитация. Дори това обаче не можа да ме откаже от спорта. С патериците си водех тренировките във фитнес залата. Работата с хората ме спаси да не се депресирам.
- Някога имали ли сте наднормено тегло?
- Никога не съм имала проблеми с теглото си. Единствено по време на бременността си качих килограми – станах 85, но това не беше проблем за мен. Бях напълняла с 27. Като родих, излязох от болницата 77 кила и за около 6 месеца влязох във форма. Идеалното за мен тегло г 62 кг.
- Мислили ли сте да си правите корекции по тялото с операции?
- Слагам си ботокс, но никога не бих си поставила изкуствени гърди. Не бих си и коригирала носа. Не съм против естетичната хирургия, но според мен операциите променят визията, а аз държа на естественото излъчване.
- Омъжена сте. Кога се запознахте със съпруга ви?
- Запознахме се преди 10 години. Бяг във връзка и заради приятеля ми дойдох в столицата. Отидох на интервю за работа в компания за хранителни добавки, на което ме интервюира бъдещият ми мъж Атанас Атанасов. Той беше и все още е мениджър във фирмата. Година и половина бяхме просто добри колеги – той ми беше пряк началник. В момента, в който се разделих с приятеля си, Атанас дойде и ми каза: „Откога те чакам". Много бързо ни се случиха нещата. Харесвах си го и станахме гаджета. На петия месец от връзката ни бях бременна. А на деветия направихме страхотна сватба край морето.
- Защо напуснахте Компанията за хранителни добавки?
- В компанията за хранителни добавки работех в маркетинг отдела. Чувствах се много добре във фирмата, защото беше насочена към здравето. Там си отворих очите каква е разликата между това да спортуваш за здраве и да си културист или атлет, който буквално изтезава тялото си. По онова време се зароди моят слоган, който ползвам и днес: „Бъди във форма цяла година". Като забременях, работех буквално до раждането на дъщеря ми. После излязох в майчинство и започнах много да чета и да уча. Отдадох се на това да изградя себе си като треньор и човек, занимаващ се с хранене. След като приключи отпускът ми по майчинство, реших да рискувам и сама да съм си работодател. Не съжалявам за решението си.
- След като създадохте бранда си за тренировки и здравословно хранене Rori Fit, с много трудности ли се сблъскахте?
- В началото ми беше трудно от финансова гледна точка. Имах само двама-трима клиенти, но никога не съм си мислела да се откажа. Бях сигурна, че съм на правилния път. Убеждавах се в това с всеки нов курс, през който преминавах, и покрай свързаните с професията ми хора, с които се срещах. Все си казвах, че това е моето призвание и че трябва да продължа да се боря, за да наложа бранда си.
- Кога в крайна сметка успяхте да го наложите?
- Малко преди да се развихри КОВИД-19, един младеж, имащ голяма група във фейсбук, се свърза с мен в социалната мрежа. Заедно направихме достъпни тренировки, които са подходящи за всички – от начинаещи до напреднали и могат да се изпълняват навсякъде, без да е необходимо специално фитнес оборудване. По време на пандемията видях обратната връзка с хората и нещата потръгнаха.
- Кой ви помага в отглеждането на дъщеря Ви Зара?
- Родителите на мъжа ми, които живеят в София, както и майка ми. Когато можем, ходим до родния ми град Варна. Много искам и второ дете. Съпругът ми досега не беше готов, но след преговори се съгласи (смее се).
- Какво друго сте работили през живота си?
- Първата ми работа беше на плаж в Слънчев бряг – там отговарях за шезлонгите. След това завърших магистърска програма „Маркетинг и реклама” и ме взеха в една медия във Варна. По-късно бях и търговски представител. Винаги съм искала работата ми да е динамична, да има предизвикателство в нея. Идвайки в София, много ми се щеше да стана копирайтър, но започнах в маркетингов отдел. Впоследствие постъпих в компанията за хранителни добавки, в която се запознах с мъжа ми.
- Най-трудният Ви личен момент?
- Имаше момент, в който не бях добре със здравето. В пандемията изкарах тежък и много продължителен КОВИД-19. Двайсетина дни си бях вкъщи и се лекувах. След 6-7 месеца страдах от постковид синдром. Тогава получавах паник атаки. В спокойно състояние бях с много висок пулс, изтръпваше ми лявата страна – крак-и ръка, а ме мъчеше и задух. Не можех да преценя за себе си дали действително съм зле, или си внушавам. Не се чувствах добре, ходих 5 пъти на кардиолог и 5 пъти на пулмолог. Опитвайки се да тренирам, не успявах да правя нещата, с които се справях, преди да се разболея от коронавируса. Не исках и да стъпвам в залата, да виждам хора, да провеждам занимания с тях. Слава богу, не се наложи да се лекувам при психолози и психиатри. Между другото, говорих с един лекар и той ми каза да пия Ксанакс. Излизайки от кабинета му, изхвърлих рецептата в кошчето. Успях да се възстановя с подкрепата на близките ми хора, както и благодарение на спорта.
Източник: Уикенд
