Макар да не се нарежда сред най-атлетичните участници в тазгодишното издание на „Игри на волята“, рапърът Павел Николов несъмнено е един от най-запомнящите се. Стратегиите, които чертае в резиденцията, стопанството и на Брега на отчаянието, геройските му борби на арената и ефектният му външен вид, го превърнаха в истински любимец на зрителите. Мнозина от тях вече му стискат палци да стигне до финалната фаза на екшън формата.
Рапърът признава, че е фен на риалитито от втория му сезон и още оттогава започнал да мечтае един ден да е сред участниците. Не бил сигурен обаче във възможностите си да се справи с подобно предизвикателство. Именно заради тази му несигурност дълго време отхвърлял идеята да стане част от „Игрите“.
В продължение на 4 години трупал самоувереност и успял да се раздели с лошите си навици и разрушителния му начин на живот, поел по друг път със спортно ежедневие, благодарение на което събрал смелост и в крайна сметка приел предизвикателството. Към днешна дата се радва, че го е направил.
След края на състезанието и погледнато през призмата на времето, рапърът признава, че е имал няколко трудни момента, когато физическото натоварване на арената и глада на Брега на отчаянието се прибавяли и свръхемоционалността му, липсата на близките хора и особено на любимата му Кристина, му изпивали силите до капка.
Тези мрачни мисли обаче изчезвали всеки път, щом излезел на арената и водещият Димо Алексиев викнел „Екшън!“. Осъзнавал, че това приключение е веднъж в живота и няма да се повтори.
Гордее се със себе си, защото не се поддал на душевни и физически слабости. Твърди, че всяка трудност, която зрителят може да си представи, че може да бъде изпитана от участник, я е усетил умножена по 10.
Разбира се имал и контузии, но не били достатъчно тежки, че да го извадят от играта. При сблъсък с друг участник в риалитито си натъртил ребрата, но лекарите казали, че могат да му дадат само обезболяващи и че ще минат до месец, ако не ги натоварва. Тъкмо започнал да се пооправя, когато ги наранил отново, но в друга битка. Почувствал се още по-зле от първия път. Контузил си и ставата на палеца на левия крак, която след като се подула, станала патладжанен цвят. Не можел да си обуе дори маратонката, имал и дребни охлузни рани…
Не е имал възможност да се премери вътре в риалитито в най-слабия се период. Вечерта, когато приключило участието му обаче, атакувал най-близката бакалия, където изял огромно количество храна, както и на следващата сутрин. Като се прибрал в София вече бил погълнал толкоз много храна, че не можел да каже с точност колко е отслабнал в играта. По негова груба преценка обаче, е свалил между 8 и 10 кг.
Още с влизането във формата, се целел във второто място, борел се да го постигне. Твърди, че според него за крайна победа по-голям шанс имат атлети във върхова форма на световно ниво.
Твърди, че Венци Венц, с когото се разделиха в края на миналата година, не му липсва, защото и преди да го срещне е излизал сам на сцената. Не му липсва и като приятел, защото не са се загубили като такива.
Според него, ако изобщо някога се съберат отново, то ще е в много далечен план. На този етап следват принципа, че няма как да се роди ново от нещо старо, ако старото не е умряло напълно.
С приятелката му Кристина Нгуен живеят заедно, но не планират сватба и деца. Просто се наслаждават на времето си един с друг. Павел не крие, че има своите резерви към брака. Разбира функцията му чисто юридически и не бяга от подобна стъпка, но за него любовта е всекидневен избор.
„Едно „Да“ днес няма тежест след десетилетие. Любовта не е подпис! Иска ми се да имам 700 деца, но не вярвам в предварителните планове. Колкото рожби ми предложи животът, с толкова бих се справил“., категоричен е той.
Признава, че най-трудният му момент в личен план, е загубата на баща му, който напуснал този свят заради тумор в мозъка. На 10 декември Павел навършил 11 години, баща му издъхнал на 31-ви. Не бил подготвен, не бил кален психически, не знаел как да се справи с липсата на толкова близък човек. Понесъл я по възможно най-лошия начин – затворил се в себе си и превърнал загубата в своя болка. Неможейки да нарани света, наранявал себе си, без да осъзнава, че така причинява болка на близките си. Имал проблеми и с наркотиците, които преодолял много трудно.
Това, което му помогнало да се откаже от наркотиците, били първите 7 години, дадени му от родителите му. Осъзнавал, че това, което прави, е лошо и вечер не можел да заспи спокойно. Това се натрупвало ден след ден, докато в един момент просто ескалирало и тогава решил, че трябва да избяга от разрушителния начин на живот.
Заедно с наркотиците на 18-годишна възраст отказал и традиционните цигари. Дори твърди, че те му били много по-трудни за отказване и в продължение на 3 месеца, вяска нощ се заричал, че ще ги спре, но на сутринта абстиненцията и слабостта го побеждавали отново. Когато най-накрая успял да ги откаже, месеци наред имал тикове – търсел ги с ръка…
Бил пристрастен и към видеоигрите, но към днешна дата играе само когато се съберат с приятели – нещо, което животът прави трудно постижимо.
Доста години след кончината на баща му, майка му се омъжила отново. Показала му, че любовта не свършва, докато сам не се откажеш от нея. Намира влюбването й в пастрока му за красиво. Той обаче също издъхнал – през 2020 г.
Налагало му се да работи и извън сферата на музиката, тъй като година след пристигането му в София, успял да превърне мечтаното си хоби в професия.
Докато превърне мечтата си в реалност, работел като продавач консултант в магазин за дрехи. Продавал е и пици на плажа в Слънчев бряг, но най-много бил моряк – изкарал 4 лета на пристанището в Несебър. Живеел на лодката и определя този му период като най-хубавия отпреди музиката.
Източник: Уикенд
