Ивет Горанова, която през пролетта съвсем заслужено достигна до финалите в „Денсинг Старс“, сега отново ще се подвизава в праймайм риалити на Би Ти Ви – „Бягство към победата 2: Съкровището“. Каратистката от Долна Митрополия вече не е просто участничка, а водеща и дели ефира с опитния шоумен Краси Радков и съпругата му Станислава.
Твърди, че когато Слави Трифонов я попитал дали иска да се включи в ангажимента, отговорила утвърдително, без дори да се замисли. Приела го като ново предизвикателство и решила да се пробва.
Разбира се имала известни притеснения да влезе в ролята на водеща, но бързо успяла да влезе в крачка и не й било нужно много време, за да свикне. След приключването на снимките, с нетърпение очаквала да види формата на екран. Предаването било страхотно преживяване за нея и изобщо не съжалява, че приела съвсем импулсивно този ангажимент. Категорична е, че би повторила, ако има тази възможност.
Краси и Стаси не само й действали успокоително, а и те били хората, на които разчитала за съвети. Твърди, че с Краси Радков никога не е скучно и се радва, че е имала възможността да бъде до него и съпругата му.
Това, което остава скрито за зрителите е факта, че сутрин ставали в 4-5 ч. сутринта, обикаляли из цяла България, ходили и в чужбина. Налагало се с часове наред да стоят на някоя локация на 40-градусова жега. Участниците идвали по различно време и те трябвало да бъдат готови да ги посрещнат. След края на снимачния ден, Ивет отивала да тренира, намирала парк или фитнес и спортувала минимум по два часа. В продължение на два месеца животът й бил само снимки и тренировки. През това време нямала време нито за срещи с приятели, нито за кафе.
Признава обаче, че не би се съгласила да приеме поканата за участник във формата. Покрай състезанията й, непрекъснато е под стрес, адреналинът е нонстоп и в един момент човек се изморява от него. Твърди, че и занапред би влязла в риалити формат само като водеща.
Споделя, че при нея отслабването се случва много трудно – само когато е в тренировъчен режим и внимава с какво се храни. Спре ли тренировките, стресира организма си и започва да качва ударно килограми. Именно това е и една от причините да не спира да спортува, а и за всяко състезание се налага да отслабва.
Понякога достига до 60-62 кг., което никак не е малко за категорията, в която се състезава – 55 кг. Когато е на тренировъчен режим гледа да е около 57-58 кг. последните килограми ги сваля като се обезводнява, тъй като 55 кг. не са нейното тегло и не се чувства нормално.
Програмата й за следващата година е доста натоварена като ангажиментите й започват още от началото – всеки месец ще има лагери и състезания, а понякога и по две. Макар преди време да заяви, че мисли да се отказва от каратето, сега не мисли така. Въпреки множеството проблеми и спирачки в условията за подготовка, каратето й е страст, а състезанията и победите я карат да продължава да спортува. Мотивира я радостта на хората, когато спечели. Осъзнава, че спортната кариера е до време, но смята да се възползва максимално от нея.
В Академията на МВР се води на работа като инструктор и получава възнаграждение от там. Каратето вече не е олимпийски спорт и поради тази причина няма право на заплата от федерацията. В последните две години министерството отпуснало допълнително финансиране за лагери и подготовка на клуб „Петро Макс“, в който е картотекирана. Издържа се и от спонсори. Нещата с финансите са доста сложни, но е щастлива, че винаги се намират хора, които да й помагат, за да ходи по състезания.
Преобладаваща част от медалите си съхранява в къщата им в Долна Митрополия. Закачила ги е на стената. Има и такива, които е подарила на роднини, но най-важните са при нея в София. Олимпийският златен медал все още си стои в кутията й.
След като вече е завършила бакалавърска степен в университета и е записала магистратура „Мениджмънт на търговската дейност“, ежедневно си мисли какво иска да работи след време. Най-логично е да предаде знанията си на децата и да си направи клуб по карате, но да има своя школа е голям ангажимент и всеки ден трябва да е в залата. Възможно е и да започне от нулата в някоя сфера. Иска й се да работи нещо, което ще й носи удовлетворение, а не само пари. Мечтае един ден да стане министър на спорта. Смята, че ако заеме тази длъжност ще може да помага на всички спортове. Съм момента не се чувства готова за политиката, но смята, че след време ще е различно.
На този етап все още няма мъж в живота си, тъй като не разполага с време за любов. Покрай множеството й ангажименти, които има, се налага да отлага някои неща, защото няма кога да им се посвети. Категорична е обаче, че ако се появи подходящият мъж, заетостта няма да е причина да не започне връзка, тогава ще намери време и за него. Просто смята, че на този етап очевидно не е настъпил моментът.
Източник: Уикенд
