Смятал се за недосегаем
Първо РПУ в Добрич отдавна се е превърнало в гнездо на оси и основната заслуга за това се дължи на шефа му – Добромир Пеев.
Любимата му фраза била: „Аз съм вечен“ и тя изчерпвала всичко. Той наистина вярвал, че каквото и да се случва в местната полиция, мястото му там е гарантирано.
Подчинени издават, че кариерният му растеж се дължи на бившия скандален народен представител Живко Мартинов, по-известен като Суджука.
Преди време Пеев се подвизавал в служба „Вътрешна сигурност“ в Добрич, което му дало допълнително самочувствие, че е недосегаем.
Скоро обаче ще стане ясно дали е точно така, имайки предвид факта, че точно тази служба е вдигнала мерника на Първо РПУ в града.
Колегите му го обвиняват, че прави „стъкмистика“ на престъпленията. Казано с други думи, той не регистрира част от тях, за да няма повишение на броя им. Вместо това ги препращал към прокуратурата. Въпреки, че кражбите от магазини и други търговски обекти не спират и градът, и околностите са пропищели, статистиката изобщо не ги отчита.
Тези кражби никак не го притеснявали, тъй като управлението отчитало доста висок процент разкрити престъпления. Механизмът, по който се регистрират престъпленията в РПУ-то има голяма роля в това. Данните за което и да било престъпление отивали първо при началника на Първо РПУ и той вземал решение дали да бъде записано или не. Оказва се, че в крайна сметка близо 70% от преписките били насочвани към Районна прокуратура.
В същото време в Първо РПУ бил въведен почина да се работи само срещу „известен извършител“.
Това била и причината за нереалните резултати и високият успех разкриваемост на престъпленията на пръв поглед.
Юристи обаче разкриват, че тази игра си е чисто укриване на престъпления и в Наказателния кодекс е предвидено наказание за подобни „стъкмистики“.
За Добромир Пеев се знае, че е минал дълъг път в полицията, който е във възходяща посока. Минавайки през различни служби, е създал редица приятелства. Не спирал да се хвали и че в Симеоново е учил заедно със Светлозар Лазаров, който по онова време бил главен секретар на МВР.
През 2014 г. Пеев се оказал в Паспортна служба, но влязъл там без конкурс. Рамо му бутнал Живко Мартинов-Суджука, който по онова време колил и бесил из Добруджа.
Година по-късно Пеев станал шеф на РПУ в Генерал Тошево. Освен това депутатът направил и друга добрина на Пеев – помогнал на съпругата му да се премести от Тервел в Добрич и дори й намерил работа във Фонд „Земеделие“.
Не след дълго Полицейското управление в малкия град било обновено, а Пеев се разположил в нов кабинет. Всичко това било спонсорирано от известни братя, които са най-големите земеделски производители в региона. Така и не става ясно срещу каква услуга е извършено това обновяване.
Мълвата носи, че Пеев помогнал на техен близък, който имал сериозни неприятности покрай катастрофа с двама пострадали.
След като по-късно станал шеф на Първо РПУ в Добрич, първото, с което се захванал било да обнови кабинета си. Този път спонсори му станали голяма верига за електроника, които го дарили с климатик и 50-инчова плазма. Из коридорите на управлението се смеят, че Пеев уредил по-добре кабинета си от този на шефа на РДВР.
Нищо от обзавеждането в него обаче не е заприходено, което означава, че тръгвайки си от там, той ще вземе всичко.
Освен това е всеизвестен факт, че Пеев не плащал нищо за банкетите, които организирал по заведенията. Същото важало и за приближените му 10-15 човека. По-късно обаче собствениците на някои от най-хубавите заведения в района пропищели, че като чуят, че се задава банкет на Пеев им настръхват косите.
Запознати издават и че личните му автомобили – „Хонда“ и „Тойота Авенсис“ се ремонтират само в определен сервиз в града. Негови подчинени разкриват, че фактурите от ремонтите му отиват за осребряване към земеделски производители от Генерал Тошево.
Източник: Уикенд
