юни 15, 2024

"Министерството на истината" на Иво Прокопиев

Ето как действа машината на пропагандата

https://kliuki.net/skandali/ministerstvoto-na-istinata-na-ivo-prokopiev-4/223694 Kliuki.net
"Министерството на истината" на Иво Прокопиев

„Невежеството е сила!“ Това гласеше един от лозунгите на Министерството на истината в антиутопията на Джордж Оруел „1984“. Когато е писал шедьовъра си, британският автор със сигурност не е очаквал, че вместо да бие камбаната като предупреждение, десетилетия по-късно създадената от него фикция ще започне да се превръща в тъжна и грозна реалност.

Защото фактът е, че в България вече от години има Министерство на истината. Показа го ясно и за пореден път реакцията на конкретни медии и НПО-та спрямо напълно нормалната среща между посланиците от страните на ЕС и ръководството на третата по големина българска парламентарна формация.

 

Разговорът се проведе на 9 май, навръх Деня на Европа и бе с делегация на ДПС, ръководена от лидера на движението Делян Пеевски. Самата среща бе в рамките на Белгийското председателство на ЕС, като на нея са дискутирани теми от национално и международно значение, стана ясно от прессъобщението за нея.

Подобни разговори са напълно нормални в дипломацията, но за сметка на това, в дните след срещата публичното пространство у нас беше залято с лавина от статии, критикуващи посланиците на ЕС, че са разговаряли с Делян Пеевски и с ДПС. Пикът на кампанията дойде седмица по-късно, на 16 май, когато няколко НПО-та изпратиха писмо (веднага препечатано от десетки издания и сайтове) до дипломатите от страните-членки на Европейския съюз, в което им поискаха сметка за участието им в срещата.  

 

Арогантна акция, излизаща дотолкова отвъд рамките на добрия тон, че се наложи белгийското външно министерство да подчертае в отговор на авторите на писмото, че „подобна среща е напълно нормална и в съответствие с дейността на задграничните дипломатически представителства“. Казано по-просто – да им напомни, че нямат никакво право да им казват с кого да се срещат.

Тук идва най-важният въпрос – защо изобщо се стигна до това български медии и  неправителствени организации да размахват пръст на чужди дипломати?

 

Отговорът се крие именно в лозунга, с който започнахме. Ролята на медиите и НПО-тата, които участваха в тази операция не е на защитници на интересите на обществото, а на политкомисари - пазачи на входа и на изхода на информационния поток в страната, които са монополизирали комуникацията с важните за България евроатлантически институции и политически лидери. Целта е да се налага своеобразна информационна мъгла за реалните факти, за да може аудиторията да бъде държана в неведение и истината лесно да бъде изкривявана и дори подменяна.

Едно истинско Министерство на истината, което може и да не съществува официално на хартия, но функционира съвсем реално от години. Основите му бяха поставени още в началото на века, а към днешна дата е съставено от десетки звена в медиите, неправителствения сектор и политиката.

 

Има си стотици „комисари“, работещи иначе като уж "независими" журналисти, политолози и експерти. И се командва от един център – от създателя им Иво Прокопиев, ръководител на кръга „Капитал“. Бизнесменът-приватизатор от 90-те години на 20-ти век, използвал икономическите активи, които придоби тогава на безценица, за да построи в началото на 21-ви век мащабна машина за дезинформация и пропаганда, служеща за фундамент на завладяната (от него) държава.

 

Какво представлява Машината за пропаганда?

Главната й роля е да държи под контрол информационния поток, като за целта се използват основни за демокрацията инструменти като медиите и неправителствените организации, трансформирани в оръжия в арсенала на Прокопиевата Машина. През тях бизнесменът защитава интересите си чрез лобистки материали (в случая с медиите) и доклади (при НПО-тата), които от една страна обслужват интересите му в икономиката и политиката, а от друга – лепят етикети и водят очернящи кампании срещу хората, които се противопоставят на дългогодишните му опити да овладее държавата през свои подставени лица.

 

В частта с медиите гръбнакът на Машината е притежаваната от икономическия му кръг „Капитал“ група „Икономедиа“, стояща зад „Капитал“, „Дневник“ и още дузина присъдружни издания. Журналистите, обслужващи интересите на бизнесмена олигарх и неговото Министерство на истината обаче далеч не се ограничават само до тези, които работят в медиите-официална собственост на Прокопиев. Самият бизнесмен, както стана ясно от стенограмите от скандала „АРГО“, държи – по собствени признания, монопол върху мейнстрийма в България през издания и работещи в тях журналисти, които неформално са оплетени с него чрез лесно проследими зависимости. Мрежата стига и до националните телевизии bTV и NOVA, в които също са инсталирани лоялни водещи, репортери и журналисти.

 

Медиите

Какъв е мащабът на този монопол може да се види от членския състав на едно от НПО-тата в Машината за пропаганда и дезинформация на олигарха – Асоциация на европейските журналисти-България (АЕЖ-България). По същество, организацията обединява всички медийни лица и издания, представляващи интересите на Прокопиев в сектора. В нея освен вече споменатите „Капитал“ и „Дневник“ са също кадри на Клуб Z, Оффнюз, „Сега“ и Медиапул, NOVA, bTV и дори обществената БНР.

 

А автори, работили през годините за изданията на „Икономедиа“, понастоящем се подвизават в българските секции на известни чуждестранни медии. Какъвто е случаят с „Дойче веле“, в чиято БГ секция автори са бившите кадри на „Сега“ и на „Клуб Z“ Веселин Стойнев и Емилия Милчева.

 

А също и „Свободна Европа“, чиято българска секция се оглавява от дългогодишния служител на Прокопиев първо в Re:TV, а след това и в „Капитал“ и „Клуб Z“ Иван Бедров. Пак в БГ секцията на „Свободна Европа“ са и други рупори на Машината за дезинформация на Прокопиев като бившия кадър на NOVA и bTV Генка Шикерова, колежката й и ексводещ на „Алтернативата“ Миролюба Бенатова (макар и спорадично като външен автор), а доскоро и настоящата журналистка от „Капитал“ Полина Паунова.

 

Овладяването през задния вход на информацията за България в чуждестранни издания е един от начините Машината за дезинформация на Прокопиев да подменя истината и фактите с пропагандни опорки срещу опонентите му. Другият е т.нар. „фактчекинг“ – процес на проверка на информацията, създаден от големите социални мрежи като Фейсбук и световни информационни агенции като АФП (Агенция франс прес), за да се гарантира истинност на новините, получавани от потребителите.

 

В случая с България обаче този процес отново е в ръцете на кадри на Прокопиев. Шеф на фактчекърите на АФП за страната ни е дългогодишният кадър на „Капитал“ и „Дневник“ и член на Управителния съвет на „Антикорупционния фонд“ (едно от НПО-тата, подписали протестното писмо до посланиците на ЕС) – Росен Босев. Той е и зет на известната като основен кадровик на Прокопиев в политиката Румяна Бъчварова.  

 

НПО секторът

АЕЖ-България и Антикорупционният фонд (АКФ) далеч не са единствените НПО-та, през което минават зависимостите на медии и журналисти с Прокопиев. Основна практика в Машината е представители на медиите да участват във форуми на десетките неправителствени организации, свързани с бизнесмена и неговия икономически кръг „Капитал“, като това участие в множество случаи не е безвъзмездно. Има и парично измерение под формата на хонорари, изплащани на въпросните журналисти -един от механизмите, през който служителите на Машината получават финансови бонуси за лоялността си към нейните интереси и създателя й.

 

През последните две десетилетия, под ръководството на бизнесмена олигарх, бяха създадени десетки неправителствени организации, концентрирани главно (но не само) в три сектора от особено значение за него – медиите, екологията и околната среда (заради интересите му в енергетиката) и далеч не на последно място - съдебната система. Фиксацията на Прокопиев върху Темида се дължи на един прозаичен факт – овладяването на правораздавателните органи би му гарантирало от една страна имунитет срещу наказателно преследване, а от друга би представлявало бухалка в ръцете му срещу неговите опоненти.

 

Именно затова от десетилетие основна тема на пропагандата, раждана от Машината за дезинформация и пропаганда е т.нар. „съдебна реформа“, чиято цел всъщност не е гарантиране на независимост на магистратите и осъществяване на реално правосъдие, а замяна на съдии и прокурори с такива, които биха били лоялни на Прокопиев и неговата Машина.

 

Благодарение на мейнстрийма, овладян от бизнесмена, почти всички НПО-та, чиито представители се изказват в ролята на експерти по съдебната реформа по телевизията, радиата и онлайн медиите, са част от неговото Министерство на истината. В същото време, както медиите, така и НПО секторът играят ролята на инкубатори на кадри на Прокопиев за политическите му проекти, а също и за кадруването му в съдебната власт, както е в случая със Съюза на съдиите в България. Откъдето израснаха кадрово до върховете на Темида много верни на Машината съдии, като Лозан Панов, Калин Калпакчиев, Нели Куцкова, Атанас Атанасов, Мирослава Тодорова и други. А днес Съюза е трамплин на новата звезда на протестърското съсловие в съдебната система съдия Владислава Цариградска. 

 

Партиите

От първите години на века досега Прокопиев стои зад няколко партийни проекта, благодарение на които участва задкулисно в управлението на страната, получавайки достъп до властовите инструменти и обществените ресурси, благодарение на които поддържа и тази мащабна Машина. В началото го прави в колаборация с Иван Костов. Човекът, при чийто кабинет и благодарение на когото стана мултимилионер чрез приватизацията. В последствие напълно пое юздите на партийния инженеринг, като два от продуктите му продължават да са на политическата сцена. Това са „Демократична България“ (ДБ) и „Продължаваме промяната“.

 

Съставна част от ДБ е „Да, България“ – партията на Христо Иванов, на чието раждане присъства лично Иво Прокопиев. Малцина помнят, но преди да стане правосъден министър и основен апологет на съдебната реформа ала кръга „Капитал“, Христо Иванов беше създател и председател на друго ключово НПО в сектора – Българският институт за правни инициативи (БИПИ). Една от организациите, която редовно пробутваше в мониторинговите доклади на ЕК тезиси, обслужващи интересите на ръководителя на кръга „Капитал“. Далеч не случайно впрочем тя също е сред авторите на вече споменатото протестно писмо до посланиците на ЕС.

 

Пак от НПО сектора тръгна кариерата и на лицето на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков. Далеч преди да създаде ПП заедно с Асен Василев и да влезе във властта, той се вихреше в екоорганизацията „Да запазим Корал“, която впрочем също е сред сдруженията-инкубатори на кадри за Машината.

Освен Петков, в нея преди съпредседателят на ПП да я напусне с фалшификация, за да влезе във властта, са също създателите на сайтовете Bivol и Bird.bg Асен Йорданов и Атанас Чобанов. Последният е небезизвестен с топлата си връзка не само с Прокопиевата пропаганда, но и с руската такава. Неговата съпруга Мария Онучко работи за френската секция на „Русия отвъд“.

 

Но да се върнем на „Продължаваме промяната“. Преди да я оглави, Кирил Петков бе и сред учредителите на „Да, България“ на Христо Иванов. Пореден нагледен пример за степента, до която са оплетени всички брънки от Министерството на истината на Прокопиев. Тук е моментът да припомним, че лицата на „Да, България“ и ПП имат и още едно общо кратно. Както Христо Иванов, така и Кирил Петков и Асен Василев са лансирани във властта още по времето на първото и второто правителство на Бойко Борисов от Румяна Бъчварова. Петков и Василев в качеството й на началник на кабинета на Борисов. А Христо Иванов във времената, в които тя беше вицепремиер и отговаряше за коалиционните взаимоотношения между ГЕРБ и Реформаторския блок. Друго знаково лице на "умнокрасивитета", израснало политически благодарение на участието си в свързаните с Прокопиев неправителствени организации, е Антоанета Цонева - дългогодишен функционер на "Протестна мрежа" и "Институт за развитие на публичната среда", а понастоящем депутат от партията на Христо Иванов "Да, България".   

 

Как действа Машината за пропаганда?

На принципа на разпръскване на опорни тезиси. В центъра стоят медиите и журналистите, свързани с кръга „Капитал“, като играят ролята на платформа за разпространяване на тезисите. В момента, в който политик от този кръг – например Христо Иванов или Кирил Петков, лансира теза, тя веднага се разпространява от тях, като се превърта през всички медийни брънки на Машината – както в изданията на „Икономедиа“, така и в останалите сайтове или радио и ТВ студиа от „мейнстрийма“ на Прокопиев. След което се подхваща от експерти от НПО-та, принадлежащи към същия кръг. Процесът действа и в обратната посока. Първи на входа на информационния поток може да са въпросните експерти, които лансират през „мейнстрийма“ съответните опорни

тезиси, а думите им след това биват подети от политиците. 

Целта е ясна – постоянно присъствие в новинарския поток и затварянето му и на входа, и на изхода. За да бъде облъчвано постоянно обществото с пропагандни тезиси, а истината да бъде натикана в ъгъла. Затрупана от лъжи и дезинформации. Така именно действа Министерството на истината, но не онова, родено от въображението на Оруел, а реално функциониращото под управлението на Иво Прокопиев.

 

Олигархът, който от години задкулисно дърпа конците в държавата чрез изградената от него сложна симбиоза от медии, неправителствени организации, зависими журналисти и магистрати, политически инженеринг и множество верни проксита във властта.    

Източник: standartnews.com