Потресаващ разказ как една от привидно от най-лъскавите, реномирани и обвити в тайнственост болници се е превърнала във фабрика за смърт, дойде на редакционната ни поща. Главен герой е пациент със съмнения за ковид, който на всичко отгоре е с обострено от вируса тежко белодробно заболяване.
Декор на ужасяващата история е столичната болница “Лозенец”, която освен, че се води университетска, е позната като бившата “Правителствена”, т.к и до днес тя е отредена за лечение и обгрижване на държавни величия с висок ранг - депутати, министри, висши магистрати, топ ченгета, воглаве с президент, премиер и шеф на Народното събрание. Разбира се, подобни персони надали някога ще преминат пред деветте кръга на ада по подобие на нашия читател, ето защо те могат да пропуснат следващите редове с “чиста” съвест.
Докато медиите преливат с информация как тази година смъртоносният вирус е подранил и тръшка наред по никое време, софиянецът И. Н. (имената му се съхраняват в редакцията) усеща на свой гръб първите симптоми - висока температура, втрисане и остра болка в дробовете, предшестващи всеки позив за кашляне. Които пък се повтарят през няколко минути, с тенденция за усилване.
По “закона на Мърфи”, героят на днешния разказ е свален от болестта късно в петък вечерта, а в съботния ден състоянието му прогресивно се влошава. Като законопослушен гражданин, той решава да спази протокола и веднага позвънява на личния си лекар, чийто кабинет е в 14-та поликлиника в столичния квартал “Иван Вазов”, на метри от Южния парк. Джипито аристократично отказва да си вдигне мобилния телефон, въпреки че го търси негов дългогодишен пациент. През уикенда ДКЦ-то също е затворено и информация къде и кой ще поема болните липсва.
Предвид наличната информация за хроничното си белодробно заболяване, И. Н. е получавал многократни съвети от именити пулмолози, че при първите покашляния, без значение от какъв характер са те, трябва спешно да започне антибиотично лечение ако не иска да се озове в болница. Такъв тип лекарства обаче от м.г. се изписват задължително с електронна рецепта. Лекар обаче край него няма.
На късмет младият мъж открива миналогодишен блистер с назначения му антибиотик, с който тогава е лекувал отново ковид, започнал по аналогичен начин, и на своя глава взема първата доза.
В късните, студени и дъждовни часове на 5 септември т.г. И. Н. все пак решава да потърси медицинска помощ и се отправя към спешното на “Правителствена” болница. Едно защото е в близост до жилището му, но най-вече защото е уверен, че там ще получи адекватна консултация и последващо лечение. И друг път той и семейството му са прибягвали до помощта на лечебното заведение посред нощ, ето защо пали колата с убеждение, че зад строго охраняваната зона, на метри от щатското посолство, ще му бъде обърнато внимание. Излишно е да казваме, че макар “спешни”, прегледите се заплащат солено, което е още един мотив, че ще попадне в ръцете на специалисти.
Оптимизмът му се изпарява още прекрачвайки прага на “спешното” в болница “Лозенец”, защото по малобройните места за чакащи са налягали (и то в най-буквален смисъл) болни хора, молещи за спасение. Агонията и стоновете им огласят иначе мъртвешки празните коридори, където от бяла престилка няма и помен. Включително и санитари не се мяркат, макар един от тежко болните чакащи (молим за извинение) да повръща на прага, т.к от часове никой не му е обърнал внимание. Друга жена пък изпуска стон “умирам” и се свлича на пода.
“Рецепцията” на спешното е празна, няма дежурно медицинско лице, което да насочва хората. По някое време от вътрешна стаичка се измъква кисел доктор, който започва с тон на пенсиониран подполковник да навиква страдалците, зер те за собствен кеф са се замъкнали там.
Тук е мястото да отбележим, че в страната не е обявена нито епидемия, нито какъвто и да било вид извънредно положение, предполагащо наплив на болни и прекомерна заетост на персонала. Напротив – говорим за рутинна съботна вечер, а оплакванията на хората са най-разнородни – от натравяния, през фрактури, обострени неврологични състояния, хипертонични кризи и тук-там някоя кашлица, какъвто е случаят с нашия читател. И ако докторите от “Правителствена” си бяха на мястото, човекопотокът най-вероятно е щял да върви бързо, без чакалнята да се обръща на интензивно или (не дай Боже) - на морга.
За да не затормозяваме публиката с още тягостни подробности, ще скъсим наратива до момента, в който все пак от отделенията слиза млад доктор, благоволил да прегледа И. Н. На доводите му, че най-вероятно е заразен с ковид (т.к е бил контактен) и че хронично белодробно заболяване се обостря, медикът реагира с отработено безразличие. Тест за вируса не му е направен с абсурдния мотив, че лабораторията е затворена, а и “по това време” вече било късно. Все едно в спешното болните ходят по план, а не черезвичайно, подгонени от изневиделица дошло страдание. За рентгенова снимка и дума не можело да става. Човекът е изпратен по живо, по здраво, с хвърчаща рецепта за витамини и температуропонижаващи илачи, които той и без друго може да си купи на свободния пазар.
Краят на днешната история е ознаменуван от телефонен разговор между И. Н. и светило в пулмологията, професор, който въпреки късния час в съботната нощ, се отзовава на обаждането му. Той също препоръчва незабавно антибиотично лечение, макар да си дава сметка, че през уикенда надали ще се намери негов колега, който да издаде задължителната електронна рецепта.
И така…. читателят ни стига до черната борса на лекарства. По обява в един от сайтовете за електронна търговия той се свързва с лице, предлагащо вносни медикаменти и си поръчва опаковка от антибиотика, препоръчан му по телефона от професора. Доставката идва до дома му мигновено, въпреки, че часът вече минава два след полунощ. Моторизиран куриер му носи две кутии от лекарството, което ще го спаси от дълъг и мъчителен престой в белодробна клиника.
Към днешна дата той сподели с наш репортер, че симптомите му отшумяват, температурата е 36,3, кашлицата почти я няма. Понеделнишки вече има и заветната електронна рецепта за същия медикамент, издадена му от джипито след дъжд качулка.
За финал ще трябва да прибегнем до клишето, че всичко в тази държава е подвластно на хаоса, а само престъпността, в т.ч и медицинската, е стройно организирана и реагира мигновено.
Въпросите оставяме на съвестта на здравния министър, на шефа в болница “Лозенец” (така и не го запомнихме предвид честите смени по върховете там) и на управляващия 14 ДКЦ в жк “Иван Вазов”, които с престъпното си безхаберие морят и без друго прогресивно топящата се нация. След като една университетска и уж “правителствена” болница не може да осигури медицински персонал за спешното си отделение, защо изобщо го поддържат и подлъгват болните хора да търсят спасение там? Дали не е заради парите от НЗОК, които щедро се изливат за такъв тип дейност? Отговорите оставяме на тях.
Източник: crimesbg.com
