Русенският митрополит Наум излезе с изявление относно затварянето на Руската църква, което контрастира с това на друг висш представител на клира - видинския митрополит Даниил. Докато Даниил изрази огорчение от изгонването на руските свещеници, Наум твърди, че заключването на храма "Св. Николай Мирликийски" е недопустимо и че той е българска собственост.
Водачът на Русенската митрополия призова софийския митрополит, който е патриарх Неофит, веднага да се разпореди храмът да бъде отворен и да се възобновят богослуженията. Така се потвърждават и неофициалните информации, че в Светия синод има разнобой по шпионския скандал в Руската църква, поради което до момента официална и единна позиция оттам не е излязла.
Русенският владика Наум е вторият висш сановник от Светия синод, който взема отношение по случая. Той обяснява, че го прави по повод на запитвания на миряните след изгонването от страната, като заплаха за националната сигурност, на тримата свещеници, представители на Руската православна църква, сред които предстоятелят на подворието у нас Васиан. Последва заключването на храма, а от руското посолство уточниха, че това не е по разпореждане на посланик Елеонора Митрофанова, а е заради липса на свещеници след експулсирането на тримата.
В същото време Наум разкрива, че допреди известно време в Руската църква са служили и български свещеници, отстранени през последните години.
"През последните години българските свещеници-ефимерии по неясни за нас причини бяха последователно отстранени от този храм, което принципно е абсурдно, поради обстоятелството, че функциите му имат само и единствено представителен характер. И съответно, неговата материална собственост не може да бъде считана за руска, заради изброеното по-горе, както и БПЦ не може да претендира, че храмът-подворие в Москва, е българска собственост, тъй като характерът на двете подвория е реципрочен", пише в позицията си русенският митрополит.
"Считаме, че заключването на храм "Св. Николай" от странични лица е недопустимо, като следва Софийският митрополит веднага да се разпореди той да бъде отворен, като се възстановят своевременно и богослуженията в него", категоричен е Наум.
Той изрежда хронологично и цялата история по възникването и богослуженията в Руската църква, както и какъв е статутът й.
Позицията му е озаглавена "За статута на храм "Св. Николай" в София".
"Относно отправени към нас запитвания за статута на храм "Св. Николай Мирликийски" в София, познат като "Руската църква", бихме желали да споделим с обществената аудитория следната информация, с която разполагаме за този молитвен дом. Храмът е построен с благословението на Св. Синод на Българската православна църква като легационна църква (1914 г.), намирала се в общия двор на тогавашната Руска легация, находяща се на ъгъла на ул. "Раковски" и ул. "Московска".
Осветен е на 11 ноември 1914 г. от нашия приснопаметен предшественик и тогавашен председателстващ Св. Синод в София Доростолски и Червенски митрополит Василий (1847-1927), като в богослужението не са участвали руски архиереи, заради схизмата в която БПЦ се е намирала.
Припомняме, че руски архиереи не са участвали и в освещаването на храм-паметника в с. Шипка през 1902 г. по същите причини", обяснява русенският митрополит Наум.
И продължава с хронологията: "След 1917 г. храм "Св. Николай" е обслужвал богослужебните нужди на руската емиграция в София, начело с архиеп. Серафим Соболев, а от 1936 г. по настояване на съветското правителство църквата се отнема от руските емигранти и се предава на българското правителство, което от своя страна го предава на Българската православна църква, под омофора на Софийския митрополит (1)".
През 1944 г. храмът е силно повреден, като през 1945/1946 г. е реставриран от Софийската митрополия, а в него през следващите години са назначавани различни български свещенослужители-ефимерии, а заедно с тях са служили и руски духовници-белоемигранти, постоянно пребиваващи в страната ни след Октомврийската революция, разказва владиката.
Припомня и решение на Св. Синод на Руската православна църква от 10 ноември 1952 г., прот. № 8, според който всички други руски православни енории, манастири и клир в България, преминават в юрисдикция и владение на Българската православна църква.
Отново по решение на РПЦ, през м. ноември 1953 г. в бившата легационна църква "Св. Николай" в София е открито подворие, с представителни функции, като ефимериите в него продължават да бъдат назначавани от Софийската митрополия, а Руската църква започва да изпраща периодично свой официален представител.
През 1977 г. в него са завършени поредните реставрационни работи, а през 1981 г. по случай честването на 1300 години от основаването на българската държава, е позлатен и интериорът на храма (3).
Съгласно решение на Св. Синод на Руската православна църква от 10 ноември 1952 г., прот. № 8, всички други руски православни енории, манастири и клир в България, преминават в юрисдикция и владение на Българската православна църква (2).
Отново по решение на РПЦ, през м. ноември 1953 г. в бившата легационна църква "Св. Николай" в София е открито подворие, с представителни функции, като ефимериите в него продължават да бъдат назначавани от Софийската митрополия, а Руската църква започва да изпраща периодично свой официален представител.
На финала на изявлението на митрополит Наум той изразява недоумението си от отстраняването на българските свещеници през последните години от богослужението в Руската църква, подчертава, че тя е българска собственост и призовава софийския митрополит Неофит "веднага да се разпореди храмът да бъде отворен, като се възстановят своевременно и богослуженията в него".
Източник: dir.bg
