Конкурсът за нов директор на Българския културен институт (БКИ) в Рим е опорочен и има нарушения при обявяването на резултатите. Това става ясно от писмо, изпратено до министъра на културата Кръстю Кръстев от 7 творци и общественици, участници в конкурса.
Копия от писмото на кандидатите за директор на културния институт в италианската столица са подадени и до Инспектората на Министерски съвет, министъра на външните работи Мария Габриел и председателя на Комисията по култура и медии в парламента Тома Биков.
Искането за повече прозрачност и за проверка на провеждането на конкурса, е подписано от д-р Ивелина Кючукова, Искра Ангелова, Анета Риналди, Кирил Бояджиев, Биляна Генова, Вида Пиронкова и Валентин Гиясбейли
За културната ни мисия в Рим на първо място е класиран музикантът Илия Лозанов, който е работил като секретар на българското посолство в Рим. Той е бил дългогодишен пианист в Опера студио на Академия „ Санта Чечилия“ Председател на изпитната комисия е заместник-министърът на културата Виктор Стоянов. Той се оказва близък приятел на победителя.
„Във връзка с проведения конкурс на 19 февруари за директор на БКИ-Рим в сградата на повереното Ви министерство и съобразно правомощията по Закона за администрацията, са допуснати сериозни нарушения. При провеждане и обявяване на резултатите на конкурса са допуснати нарушения, които напълно го опорочават. Алармираме, че освен неговото забавяне с почти една година от обявяването му, след провеждането му на 19 февруари т.г., в законоустановения срок от три дни не са публикувани официално резултатите от оценяването и класирането на участниците, както и че 7 дни след конкурса получихме писма от Министерство на културата, с които сме уведомени единствено за мястото, на което сме класирани“, се казва в писмото до министър Кръстев.
Виктор Стоянов е председател на изпитната комисия за БКИ в италианската столица
„В същото време сме напълно лишени от информация за оценяването на участниците, взетите решения от комисията, съобразно представените концепции и събеседване, както и че такава информация ни беше отказана и в писмен вид. Неоспорим факт е също, че със забавянето на уведомяването ни се възпрепятства правото на защита и обжалване пред съда, защото не знаем какво да обжалваме. Изцяло нарушен е принципът на прозрачност на конкурса в частта обявяване на пълните резултати от класирането в сайта на Министерство на културата, което
е също неправомерно и незаконосъобразно“, се казва в писмото. Кандидатите настояват да получат информация относно избрания кандидат и цялостното класиране на всички участници в конкурса.
„Настояваме да се предизвика щателна проверка на цялата документация, свързана с конкурса, в това число и представените биографии, концепции и препоръки,
както и доказателства за образователен и езиков ценз и квалификации, които правят кандидатите допустими за мястото, за което се явяват. Настояваме да ни бъдат предоставени оценъчните карти на комисията и точките, с които е оценен всеки един от нас, за някои от които ясно са детектирани сериозни несъответствия със съответната биография. Надяваме се, уважавайки нашето искане, ще опровергаете засилилото се обществено мнение за непрозрачност и непредубеденост на назначената от Вас комисия“, обръщат се творците към министър Кръстю Кръстев и към компетентните институции.
Част от кандидатите са получили уведомлението за резултатите от конкурса 7 дни след провеждането му, което според юристи е нарушение на Наредбата да провеждане на конкурсите за директори на държавните културни институти и на Кодекса на труда, като по този начин умишлено се отнема правото и възможността кандидатите да спазят законовия срок за обжалване на резултата.
През ноември 2023 г. Министерството на културата обяви имената на кандидатите за директори на българските културни институти в чужбина. Сред тях бяха позиции в европейски столици като Рим, Виена, Париж, Берлин, Будапеща и Варшава. Мандатът на избраните чрез конкурс е 4 години. Най-много желаещи имаше за директор на Българския културен институт в
Рим. Сред деветимата, допуснати до конкурс, бяха композиторът и поет Вида Пиронкова, която е специализирала и работила като арт мениджър в Рим, журналистката Искра Ангелова, Биляна Генова – директор на дирекция „Култура“ в Столична община, пианистът и дипломат Илия Лозанов, Анета Риналди – арт директор на галерия в Рим, Венета Ненкова – културолог и журналист от радио „Ватикана“, театралът Кирил Бояджиев, Валентин Гиясбейли – актьор и главен експерт по образованието в столичния район „Овча купел” и археологът Ивелина Кючукова, която също е специализирала в Рим.
Източник: Уикенд, crimesbg.com
