Според ВКС и СГС, авиокомпания Уиз Еър Унгария ЦРТ.3 („Уиз Еър“) е изплащала трудово възнаграждение (секторно плащане за първите два сектора на работен ден) формирани като „дневни пари“
Грандиозен скандал с WIZZ AIR набира скорост. Определение на Върховен касационен съд от 24.11.2024 г. потвърждава, че авиокомпанията е лъгала държавата и е извивала ръцете на пилоти и стюардеси, представяйки като бонуси задължителните им хонорари за извършени полети. По този начин въздушният превозвач си е спестявал данъци и осигуровки. Това се потвърждава и от становище на Националната агенция за приходи, която в писмо с изх. № 5300-259 #5 от 25.04.2024 г. и във връзка със заплащанията за възнаграждения от авиокомпания Уиз Еър Унгария ЦРТ. („Уиз Еър“) е изразила становище, че „в случай, че сумите за т. нар. ,,дневни пари", … бъдат определени като допълнителни трудови възнаграждения, то същите следва да се третират като доходи от трудова дейност, респ. осигурителен доход за съответното лице, върху който се дължат осигурителни вноски по реда на КСО“, твърдят от НАП.
Казусът с крайно некоректната работодателска политика на WIZZ AIR не е от вчера, но угоднически се замита под килима от медии и институции, пишат подателите на сигнала. По думите им най-голяма вина имали чиновниците от Министерството на труда и социалната политика, които дали от мързел, дали по корупционни подбуди, отказвали да наложат санкции, въпреки съдебните решения.
Но нека представим случая такъв, какъвто ни го изпратиха читателите ни.
С Определение № 5352 от 21.11.2024 г.1 по дело № 1457/2024 г., Върховния Касационен Съд, 3-то ГО, отказа касационно обжалване и потвърди Решение № 4500 от 16.08.2023 г.2, постановено по въззивно гр. д. № 1392/2023 г. по описа за на Софийския Градски Съд, ГО, III „Б“ въззивен с-в, в частите, с които е потвърдено решение от 30.10.2022 год., постановено по гр. дело № 33694/2021 год. по описа на Софийски Районен Съд, ГО, 77 с-в влезе в сила. Приложени са линкове на актовете.
Според съда, авиокомпания Уиз Еър Унгария ЦРТ.3 („Уиз Еър“) е изплащала трудово
възнаграждение (секторно плащане за първите два сектора на работен ден) формирани като „дневни пари“. Тези секторни плащания обаче, са определени от съда като „допълнителн[и] трудови възнаграждения с постоянен характер“, позовавайки се на съдебно счетоводната експертиза и „Обяснение на заплатите на Кабинен екипаж“, възприети от съда като Вътрешни правила за работна заплата на дружеството. “Макар между страните да е било постигнато съгласие [в трудовите договори], че за първите два планирани и приключени сектора работодателят не е длъжен да прави отделни плащания“, по делото е установено по несъмнен и категоричен начин, че тези възнаграждения с наименование „дневни пари“ „са били изплащани всеки месец, при това безусловно, тъй като са поставени в зависимост единствено от количеството на вложения труд /планирани и осъществени два сектора/“. „Работодателят не е притежавал и правото на преценка дали да заплати това допълнително трудово възнаграждение, а то е било дължимо при настъпването на обективния факт на осъществяването на първи и втори сектор“.
Тези възнаграждения за първите два сектора са разграничени от командировъчни пари поради факта, че „съгласно нормата на чл. 18, ал. 1 НСКСЧ, с дневните пари се осигуряват средства за храна, градски транспорт и други разходи. Целта на командировъчните пари е да се компенсират в известна степен търпените от работника или служителя неудобства при изпълнение на работата на място извън мястото на работа“.
Още от процеса на наемане, Уиз Еър винаги е комуникирал, описвал и се е задължавал да изплаща възнаграждение за всеки извършен полет (секторни плащания/кацания) на пилотите и стюардесите. Тези плащания представляват постоянна и основна част от заплатите и винаги са били очаквани и заплащани съгласно действителните политики за заплащане.
Уиз Еър подържа няколко версии на вътрешни правила за работната заплата. Първите работни правила са единствено на английски език и са действителните правила, които се прилагат и предоставят на служителите. Там се описват всички елементи на заплащане, landing pay (заплащане за кацане, включително първите два сектора) в глава 3.3 за пилотите и Standard sector rate (стандартна ставка за всеки сектор) за стюардеси.
Вторите работни правила са на български език и служат за пред местните органите, н. п. ИА „Главна Инспекция по Труда“. Тези правила не са широко известни на служителите и не се прилагат в действителност. Там изцяло липсват клаузите за плащания на сектори/кацания, обявени от няколко съдебни решения за сигурни допълнителни възнаграждения с постоянен характер (Решение № 502334 от 06.06.2023 г. по гр. д. № 330 на ВКС ІV г.о.). В трудовите договори и работните фишове на дружеството съществуват още изменения на правилата за заплатите и условията на работа, включително опитите за категоризиране секторни/полетни плащания на дневни пари и клаузи за недължимост на плащания за сектори/кацания, които въпреки това се заплащат редовно съгласно действителните политики.
Тази практика е видимо в нарушение на чл. 66, ал. 1, т. 7 от КТ, който гласи, че трудовия договор трябва да съдържа данни за допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане.
След редица съдебни решения, през средата на 2024 г. Уиз Еър състави нови договори, в коитофигурират нови клаузи за непостоянността на плащанията за сектори/кацания (полети).
Възнагражденията оформени като „дневни пари“ или „PD“/„Per Diem” в работните фишове отново се изчисляват на база ставките за два сектора/кацания. В горния месечен фиш на стюардеса, 4 сектора по 55.88 лв. на сектор се равняват на 223.52 лв. „дневни пари“ за два работни дни. В обща рекапитулация за месец септември декларираните суми „ДТВ Total Sector Рау“ изключват възнагражденията за първите два сектора/кацания за работен ден и представляват сбор от заплащания за трети и последователен полет за работен ден.
Практиката на категоризиране на едни трудови възнаграждения на втори и избягването на заплащането на вторите елементи е видна и с основните заплати. В действителните правила за работната заплата, работодателят се е задължил да заплаща основна заплата от 16 501 лв. годишно за стюардеса (Cabin Attendant) и 26 000 евро годишно за старши първи офицер (Senior First Officer). В недействителните правила на български език тези стойности са занижени съответно на 11,377 лв. и 17,924 евро годишно.
В т. 1 от трудовия ми анекс заложената ми основната заплата е занижена на 16 380,00 евро. Остатъка до пълните 26 000 евро описани във действителните вътрешни правила за основна заплата (base salary) се постига чрез предварителни постоянни плащания за нощен труд, извънреден труд, време на резерв и професионален опит, които по закон следва да се изплащат допълнително над основната заплата и след изработването им.
Източник: crimesbg.com
