Авторите на доклада заключават, че действията на страната ни са съгласувани с Москва
Доклад на ЦРУ с дължина 12 ситно изписани страници изважда на показ сложните отношения между Югославия и България в края на 60-те години на миналия век.
В доклада от 1971 г. е описан много подробно македонския проблем и е направен точен анализ на надигналия се по онова време нов български национализъм. По отношение на Македония той демонстрира същите параметри като днешния.
В него се посочва следното: През последните четири години между България и Македония текат реки от взаимни нападки по един на пръв поглед смътен исторически спорен въпрос – етническия и езиков произход на народите в Югославска Република Македония
Югославяните твърдят, че ако лишим тази глъчка от академичните й претенции, тя се свежда до остър идентизъм от страна на българите. За София македонският въпрос е нож с две остриета – от една страна режимът го използва за вътрешна консумация като единствен безпроблемен отдушник за българския национализъм, без опасност от намесата на Москва. Дори и югославяните не вярват, че понастоящем София възнамерява да си вземе обратно Югославска Македония със сила.
От друга страна не съществува съмнение, че българските управници ще дебнат всяка възможност да отслабят властта на Белград над Македония във времената след Тито и че вече се подготвят за това със солидни претенции за полагащите им се права в Македония“.
Авторите на доклада сочат, че схващането на комунистическа България, че не съществува отделна македонска нация и отделен език, все пак било възприемано като заплаха от Югославия. Те отбелязват, че според твърдението на София всички македонци са етнически българи, откъснати от отечеството си.
„Това становище датира още преди комунистическата ера в България. Според Санстефанския договор от 1878 г. новата българска държава за пръв път получава контрол над македонските земи. Няколко месеца по-късно обаче тази територия бива иззета от Великите сили и дадена на Сърбия (днес част от Югославия).
Оттогава повечето български правителства предявяват непрекъснато претенции към тази провинция, макар след 1878 г. въпросната територия е била във владение на София сумарно само в продължение на четири години“.
Авторите на доклада пишат още:
„Македонският въпрос е съживен отново с една недообмислена кампания, започната от Тодор Живков в началото на 1965 г., целяща да повдигне патриотичните чувства на младежта и националния дух в емоционално стагниралата тогава България“.
В духа на Санстефанския договор редица български учени и политически деятели публикуват статия след статия в защита на твърдението, че в етническо историческо и духовно отношение Македония е част от българската нация“.
Те припомнят още, че през 1968 г. БАН публикува становище, според което Македония никога не е съществувала етнически, национално и езиково като отделна нация от България.
В доклада са посочени и претенциите на България, че през 1944 г. „освободила“ Македония – претенции без никаква връзка с действителността, пишат още авторите.
В заключение те посочват, че е повече от очевидно, че българските кампании по отношение на Македония са съгласувани с Москва.
Източник: Уикенд
