Експрезидентът Петър Стоянов я определя като жалка постъпка дори за практиките на ДС
Преди 260 години монахът таксидиот от Хилендарския манастир на Атон – Паисий Хилендарски довършва своето писание „История Славянобългарска“.
Тя е смятана за начало на Българското национално възраждане. Има множество преписи, а оригиналът й се съхранява в българския Зографски манастир „Св. Георги“ на гръцкия полуостров.
През 80-те години на миналия век оригиналът бива откраднат и донесен в родината ни от служители на отдела за културно-историческо разузнаване към Първо главно управление на ДС.
След като в продължение на няколко години писанието престоява заключено в шкаф, оригиналът на „История Славянобългарска“ бива предаден на НИМ. Хиляди българи се изреждат, за да видят с очите си светинята.
През 1998 г. оригиналът бива заключен в огнеупорна каса и под строга охрана бива върнат в Зографския манастир. Решението за това е взето от тогавашния президент Петър Стоянов.
За тази случка с История Славянобългарска са изписани много материали и дори книги. Досега обаче остава неизвестен един факт, даващ различно обяснение на сагата с т.нар. кражба на Паисиевото дело.
Според историческия детектив Борис Цветанов, Гърция е призовала страната ни да прибере писанието и операция „Маратон“ бива осъществена след призива на едната разузнавателна служба към другата. Операцията е свързана с подмяната на оригинала с копие и връщане на „История Славянобългарска“ в България.
Цветанов разкрива, че през 1982 г. 14-ти отдел към Първо главно управление, на който бива поставена задача за културно-историческо разузнаване получава информация от МВнР, че от гръцкото външно министерство им съобщили, че разузнаването им разполага със сведения, че милионер колекционер от ГФР е поръчал на български емигрант, работещ в „Свободна Европа“ и на гръцки авантюрист – международен мошеник да му откраднат и предадат „История Славянобългарска“. Той пък на свой ред щял да ги възнагради щедро с 500 хиляди западногермански марки.
Тъй като гърците били наясно с изключително лошите условия в манастира, предложили на българските си колеги да уведомят външното ни разузнаване, за да се прибере най-сетне националната ценност. При все, че тази загриженост е доста изненадваща, Цветанов твърди, че е факт.
Той посочва, че разполага с информация, дадена му лично от зам.-началника на 14-ти отдел Емил Александров (1934-2012).
Александров разкрива пред Цветанов, че когато получава информацията, началникът на отдела за културно-историческо разузнаване Пламен Благоев дава задачата „История Славянобългарска“ да бъде прибрана. Тази задача е възложена на близкия му способен разузнавач Христо Маринчев. Той от своя страна включва и сина си Тодор Маринчев в операцията с кодово наименование „Маратон“.
Цветанов твърди, че именно те двамата организират кражбата на оригинала на „История Славянобългарска“. Тази информация се различава от представената такава за други двама служители на 14-ти отдел, сочени за извършители на „кражбата“.
Така например Йордан Василев цитира думи на служителя от 14-ти отдел Венцислав Агайн, казани пред Христо Христов. Според Агайн той лично е подменил оригинала с копието и е изнесъл под дрехата си ръкописа на Паисий от Зографския манастир в консулството в Солун.
Борис Цветанов е категоричен, че истинските извършители на прибирането на българската светиня, са баща и син Маринчеви. Той допълва, че Паисиевият оригинал е изнесен от Зографския манастир в торба с лешници.
Цветанов добавя още, че според зам.-началника на отдела за културно-историческо разузнаване Емил Александров, „История Славянобългарска“ е подменена с копие от манастира „Св. Георги“ през 1987 г. Той добавя, че Кирил Маринчев е открит удавен в автомобила си в Бяло море край Солун през 1993 г. Баща му Христо Маринчев пък издъхва през 2000 г. след падане от велосипед.
Връщането на тази светиня в Зографския манастир е доста парлива тема, която често пъти предизвиква спорове.
През 2008 г. бившият вече държавен глава Петър Стоянов обяснява, че кражбата от манастира поставя манастирското богатство в изключително деликатно положение.
„Загубили вече Хилендарския манастир, управляван в момента от сръбски монаси, знаейки за румънски в миналото и украински и руски апетити сега към Зографския манастир, би било лудост да излагаме отново на риск способността на българското монашеско братство да управлява отново този манастир. Освен всичко друго е и дълбоко неморално официални български лица да задигнат „История Славянобългарска“ от един български манастир. В този акт няма героизъм. Да бяха пробили защитните системи на Британския музей и да откраднат „Четвероевангелието на Иван Александър“ някак си е в унисон с романите на Богомил Райнов, но да вземеш „История Славянобългарска“ като излъжеш няколко благородни и отдадени на каузата си монаси, които са ти дали подслон и гостоприемство е изключително жалко, дори и за практиките на бившата ДС.“, категоричен е Стоянов.
Източник: Уикенд
