Подсъдимият аферист Ветко Арабаджиев цъфна за трети път в списъците на Комисията по досиетата като доносник на бившата Държавна сигурност. При това е изрично отбелязано, че Комисията разполага с данни в наличните документи, според които Вълчо Кузмов Арабаджиев, както е истинското му име, е донасял на органите и след 10 ноември 1989 г.
Бивши офицери на ДС казват, че това е истински агент и дори го определят като „агентът мечта“. Дори смяната на режима не го спира да продължи работата си.
Ветко е разконспириран този път като приватизатор на хотел „Марица“ в Пловдив.
Хотелът е купен от компанията му „Виктория Инвестмънт“ през 1997 г. за 1.8 млн. долара. През февруари тази година хотелът бе обявен за продажба за 17 млн. евро.
Този ход изненада всички предвид факта, че Арабаджиев като подсъдим има запори върху доста от фирмите и богатствата си. Любопитното е, че според мълвата истинският собственик на хотела е бил покойният Цар Киро, а Ветко е бил само негово подставено лице.
Вероятно заради кича, който блика в хотела, но пък и естетическите предпочитания на семейство Арабаджиеви нямат равни на себе си.
Досега някогашният хотелиерски бос е обявяван два пъти за свързан с ДС. През 2014 е посочен като кредитен милионер с дългове към банка „Хеброс“. Арабаджиев е съдружник във фирмата „Шугар енд моласес“, която има непогасени кредити към трезора.
За втори път бе осветен през юни 2021 г., когато стана кандидат за депутат, за да бъде пуснат от домашен арест.
Неприятностите му със закона започнаха през лятото на 2018 г. Тогава от закритата вече Спецпрокуратура се заеха да разследват огромното му богатство и далаверите му, с които е ощетил бюджета със стотици милиони лева.
В другата си битност на агент на ДС, Ветко Арабаджиев е вербуван през юли 1989 г. в Пловдив.
По онова време 33-годишният Ветко е шофьорче в месокомбината и разнася салами, кренвирши и месо из града, подобно и на други от новия български елит – кой барман, кой крупие, кой скопявал прасета…
Ветко правел донесенията зад маската на псевдонима агент Стефан. Сътвореното от него обаче е било изтрито много стриктно. Запазени са само регистрационните картони.
„Шугар енд моласес“ – фирмата, покрай която за първи път се показа връзката му с ДС, е свързана със захарния завод в Пловдив. Той слага ръка на завода по време на масовата приватизация като в началото е в комбина с покойния шеф на „Мултигруп“ Илия Павлов. Причината е, че при старта на приватизацията, Ветко не разполагал с достатъчно средства, че да купи завода. Затова предложил на Илия Павлов да работят заедно.
В началото двамата са съдружници като мултакът имал по-голям дял.
През 2001 г. когато корпорацията е със слаби позиции заради натиска на правителството на Иван Костов, Арабаджиев атакува и закупува дяловете на Илия Павлов.
Мълвата носи, че преди това срещу Ветко е имало опит за покушение. Именно заради този инцидент избягал в Тайланд, уж на почивка по никое време.
После пък директорът на завода починал внезапно. В крайна сметка след ред перипетии Ветко Арабаджиев стана пълновластен господар на захарта. По-късно собствеността на пловдивския завод се свързва с офшорки, регистрирани в Англия, Кипър, Ирландия, Панама и т.н.
Захарният бизнес обаче отстъпва пред туристическите инвестиции на Ветко. Преди време той продаде хотел „Виктория Палас“ в Слънчев бряг на сина на Димитър, третия и най-малко познат брат на Маргините. Преди да почнат делата срещу Ветко, той е с реномето на втория най-голям собственик в морския туризъм.
Да припомним, че той вдига и първия петзвезден хотел в България – Пампорово. Владее още големи хотели в курорта „Елените“, а в столицата управлява „Маринела“ – бивш „Кемпински-Зографски“.
Казват, че има и два хотела в Хургада, града на Червено море, харесван от много българи за почивка в Египет.
Хотелите на Арабаджиев там са купени от руски бизнесмен, с когото агент Стефан има и други сделки. Инвестицията в Египет обаче се оказа доста голямо изпитание, понеже Ветко тъкмо започва да развива бизнеса си там и започва „Арабската пролет“, а туристите изчезват.
Източник: Уикенд
