Димитър Пенев несъмнено е и си остава най-успешният футболен треньор. Той е и единственият съумял да докара националния ни отбор до бронзови медали на световно първенство. Именно под неговото ръководство Христо Стоичков и компания триумфираха на мондиала в Щатите през 1994 г. и ни донесоха огромна радост.
Макар на 30 юни да се навършиха 30 години от този успех, малцина са си спомнили тази паметна дата. Както се изразява самият Димитър Пенев: „Спомените за успеха през 1994 г. на мнозина са избягали…“. Не пропуска да отбележи, че имал късмет с момчетата, защото всеки един от тях вече бил израснал във футбола, със своя биография и име у нас, а някои и зад граница.
Разбира се имало и такива, които не били особено послушни и се опитвали да го лъжат, но както той сам казва – минал е по техния път и му били като отворена книга. Винаги знаел координатите на всички и ги посрещал, когато се опитвали да се промъкнат тайно в базата. Прощавал първото провинение, но при второ ги питал: „Глобичка да искаш? Нали знаеш какво е глоба?“. Разбира се най-неразбраните от тях си понасяли санкцията. Всички в екипа били наясно, че най-мрази да го лъжат.
Лесно потушавал напрежението, което възниквало понякога в отбора. Разбира се имали и безброй комични ситуации.
Като най-трудния футболен разбор в САЩ `94 определя този на мача с Нигерия. Вечерта преди лягане, след срещата събрал футболистите в полунощ, поговорили 20-тина минути и за първи път тогава в кариерата си на треньор видял как всички гледат към земята. Казал им, че не могат да променят миналото и трябва да бият в предстоящия двубой, тъй като в противен случай авторитетът и цената им ще се сринат до нула, независимо в кои големи отбори играят. Момчетата вдигнали глави и резултатът от следващия мач бил добър.
Почти не му се коментира обаче темата за премиите, които взели за бронзовите медали от САЩ. Истината е, че не получили никакви пари. По наредба на УЕФА получили някакви минимални суми, но не може да си спомни точната.
Не се чувства предаден или забравен от футболисти, на които е давал шанс. Тъй като е контактен, винаги намира кого да попита какво се случва с някой от тях. Покойният Франц Бекенбауер пък му подарил няколко вратовръзки и се сеща за него всеки път, щом сложи някоя от тях.
И до ден днешен всеки от дните му е планиран – ходи, където трябва и се вижда с приятели и футболни хора, но не изпуска и домашните задачи, поставени от жена му. Гледа да регулира така живота си, че да има баланс между близките му и срещите с приятелски компании.
С огорчение признава, че през последните години много неща във футбола се променили, но за съжаление не към добро. Училищата и първенствата при децата и подрастващите, са тотално забравени, докато преди 30 години всичко било различно.
Следи мачовете от Европейското първенство и много от отборите са му фаворити. Срещу някои от тях се е изправял и българският национален отбор.
Към момента е почетен президент на ЦСКА, но не крие, че имал сблъсъци с предишното ръководство и собственика Гриша Ганчев. Стълкновението възникнало, когато бил кандидат за депутат в НС с Якимов, Жеков и още няколко приятели. Искали да има хора като тях в парламента, представители на физкултурата, но Ганчев го наказал. Наложил му символична глоба, за да се чуе думата на началството. Оттогава не взима и заплатата, която получавал като почетен президент.
За рождения си ден, който е на 10 юли, макар навремето в съвета да го записали с дата 12 юли, възнамерява да почерпи приятели в София и родното му село Мировяне. Догодина ще навърши 80, но благодарение на гена и на това, че е бивш спортист и фронтовак, все още не се дава. На празници получава обичайните подаръци – сувенир, бутилка алкохол…, но никой не му е превеждал 10 лева по сметката.
Понаболяват го глезенът и коляното, но си дава сметка, че е нормално за човек с неговата спортна биография. Още като футболист имал проблеми с едното коляно, но за щастие не се стигнало до операция.
Животът му е преминал във футбола, където има възходи и падения. В семейството си пък е заобиколен „само от женско“ – има дъщеря, две внучки и 3 правнучки. Можел да има и син, но не било писано, съпругата му изгубила бебето в 4-ия месец от бременността. Лагерите били дълги и отсъствал с месеци от къщи, трудно било на жена му и близначката й да се справят сами с домочадието, тъй като с баджанак му постоянно ги нямало.
Често ходи до Мировяне, пък било то и за час-два. Внучките и правнучките също ходят на село. Има си и оранжерия, която поддържа с помощта на зетьовете, които леко се опитват да отклоняват нещата в имота по техен стил, но няма против. От две години не гледа пъдпъдъци.
И той като всеки български пенсионер е категоричен, че само с пенсия не може да се живее, защото парите не стигат доникъде. Това, че е треньор №1 на ХХ век, не се е отразило на сумата, която получава. Не е имал случай да му дадат повече, да го толерират финансово. Няма спестявания, тъй като цял живот е бил ларж, но не съжалява.
Нищо не е в състояние да го ядоса. Много пъти е имал моменти, в които е можел да кипне, но характерът и възпитанието му, са такива, че бързо му минава. Застъпват се други въпроси, които веднага му изчистват напрежението и негативите от главата – мисли си за по-приятни и усмихнати неща. Приема всичко с усмивка и го обръща на шега.
Неколкократно е бил близо до смъртта – като треньор трябвало да пътува със самолет от Варна до Истанбул. Пилотът ги спасил, след като за секунди съумял да овладее самолета, който набирал на пистата, но изведнъж се завъртял и тръгнал настрани. След това излязъл от кабината вир вода, държейки бутилка вино и докато разливал на всички, казвал с треперещ глас: „Оцеляхме!“. Можело е да се разбият, но им се разминало.
Имал и друг случай – трябвало и той да се вози в самолета, в който умря Паша Христова. Било планирано да пътуват, но по нареждане на мениджърите било отложено за друг ден. Имал е и пропадане със самолет, при които пасажерите, които били без колан се ударили лошо в тавана.
Признава пороците си – пие вино и пуши. Допълва, че носи името на дядо си Димитър, който на година две го закърмил да пие вино – слагал го на коляното си и с пръста му давал да опита вкуса на еликсира. Майка му имала още две сестри и един брат, които правели забележка на дядо му да не му дава, а той им отговарял да ги оставят и че ще си напият главите.
Източник: Уикенд
