След продължително отсъствие от футбола ни италианецът Пиетро Белардели цъфна в Пловдив. Под прицела на известния аферист се оказа втородивизионният „Марица”. Белардели разправя, че е близък с шефа на клуба Христо Христов и щял да се включва в управлението.
Преди да харижат „Марица” на Белардели, пловдивските футболни шефове е добре да се запознаят с биографията на този човек. Още в края на 90-те години този италианец и ортакът му Пепино Тири слагат ръка на швейцарския „Лугано” чрез подставена фирма. След като забъркват клуба в аферите си, по Белардели дори е открита стрелба от неизвестни лица. Италианецът се измита бързо, но не и с празни джобове. Местното издание „Вохен Цайтунг” съобщава, че италианците си тръгнали с 13 млн. швейцарски франка след първоначална инвестиция от 4 млн. Да измамиш швейцарците с толкова пари, си е сертификат за висш пилотаж.
Изритани от „Лугано”, измамниците продължават грабежите на италианска територия. На прицел попадат третодивизионните клубове „Кастел ди Сангро“, „Леко“ и „Акила“. Макар и малки, в тях има по някой и друг милион за завличане. Джани Мина, журналист от вестник „Савона”, отбелязва, че е възмутително професионалната лига и футболната федерация да допускат такива хора до управлението на клубовете.
„Леко”" например е фалиран, а италианската служба по финансите във футбола СОVISОС установява липси за 1,65 млн. долара от футболния отбор.
Феновете побесняват, обграждат къщата на Белардели и го сгащват вътре. Докато разбиват портала, онзи успява да викне полиция. Запалянковци и карабинери се бият пред къщата му. В това време измамникът се измъкнал през задния вход и прескочил високия дувар към съседния имот. За лош късмет там го нападат два добермана, пуснати да пазят имението от злосторници. Едва не го разкъсват.
През март 2003 г. Белардели и шайката му най-неочаквано се появяват у нас в Стара Загора. Предлагат на тогавашния собственик Станислав Танев – Камилата 35 000 лв. за мажоритарния дял. Добре, че случайно научили новината италиански привърженици на „Леко“ се свързват с фенклуба в Стара Загора и обясняват, че този е измамник. Италианците са изгонени точно когато Белардели вече разправя, че има готовност „да пусне кредитна линия за финализиране на сделката“.
Впоследствие италианците удрят на камък в опита си да заграбят някой клуб от Хърватия или Албания. Затова идват в България и поемат „Спартак“ (Вн). С тях клубът дори не получава професионален лиценз и го изхвърлят при аматьорите. После цъфват във Враца. От швейцарското издание „Тицино нюз“ обаче предупреждават врачани с какви типове ще си имат работа. И там оставят борчове зад гърба си. Не успяват обаче да направят удар където
са били.
„Ботев“ се оказва толкова ошушкан, че няма какво да се открадне. А и да има, от врачани по-бързи крадци още не са се раждали. Единствено успяват да използват клуба като депо за безработни италиански футболисти, докато не се оказват изгонени и от там.
Източник: Уикенд
