Макар българският футбол да рухва с гръм и трясък, Боби Михайлов вятър го вее на бял кон. Наглият президент на БФС за момента няма намерение да си подава оставката, макар да му я иска цялата държава – от премиера Николай Денков, та до последния футболен запалянко.
Перуката дори крои планове как заедно със свитата си да не пуснат кокала за възможно най-дълго време и евентуално да оцелеят с изборджийски хватки на следващия конгрес. Или поне да сдадат властта на някого, който няма да им рови в далаверите.
Бъдещето на бандата на Перуките ще се изясни в понеделник, когато има заседание на Изпълкома на БФС. Там Боби ще насрочи извънредни избори във футбола ни, най-вероятно през март. Дотогава ще управлява пак той. Или ще се оттегли да дърпа конците зад кулисите, а формално ще остави властта в ръцете на вицето си Михаил Касабов, както стана последния път.
Нищо че заради протестите на хората срещу Перуките жандармеристи и футболни фенове се изпопребиха в центъра на София преди мача с Унгария. Чак се стигна до правителствена криза покрай разправиите в „сглобката“ кой носи вината за големия бой по столичните улици. А Боби си ходи ни лук ял, ни лук мирисал.
Днес българското общество се затруднява да каже как изобщо допусна чак толкова опозорена личност да се разпорежда във футбола ни цели 18 години. Избрани през октомври 2005, като лица на промяната и герои от САЩ 94, в момента Борислав Михайлов и ортаците му са се забили като пиявици в най-популярната игра у нас. Никой повече не иска да ги вижда, но те все така са си под прожекторите.
Перуката, както го наричат хората заради присадената му коса, дойде на власт в БФС на мястото на Иван Славков – Батето. Последният така или иначе вече беше катурнат от поста, след като Международният олимпийски комитет го обяви за „персона нон грата" заради ролята му във филма на Би Би Си „Да купиш игрите”. Затова надпреварата беше с един кон и при всеобщо съгласие на политиците. Михайлов спечели изборите срещу Славков с огромно мнозинство и се възкачи на трона.
18 години по-късно българският футбол е в калта под кривата круша. Националният ни отбор няма победа от една година. Юношите вече падат и от Андора. Първенството ни е от корумпирано по-корумпирано. Съдиите – също. А футболният съюз го обърнаха на пиянска дружинка.
Как всъщност подобен тип успя да се задържи толкова време на върха във футбола? Знае се, че за да си шеф на БФС, трябва да имаш подкрепа от държавата и някои от големите партии. Публична тайна е, че зад Михайлов стоят определени властови кръгове. Преди 4 години на тогавашния премиер Бойко Борисов му писна от простотиите в БФС и тегли шута на Михайлов след скандалния мач с Англия (0:6), като за по-сигурно прати ГДБОП да претършува офисите му.
Перуката първо се сниши, уж че подава оставка. Изчака година и половина, докато Бойко падне от власт и отново навири гребена, оттегляйки оставката и остана във футболните си палати в „Бояна“. Както се оказа, никой не му е пипал кабинета през това време. „Починах си и съм готов за вас, че ви беше скучно”, цинично заяви опротивелият на всички футболен шеф, когото хората навремето боготворяха като капитан на Пеневата чета.
На 12 октомври 2021 г. Михайлов без малко щеше да бъде изметен от ненадейно размножилата се опозиция, оглавявана от Димитър Бербатов. На конгреса в НДК той спечели изборите с едва 11 гласа (241:230), като само един глас го раздели от балотаж. Против Михайлов гласуваха основно футболни клубове от градове и села, където управляваше ГЕРБ.
Но пък да пуснат гласа си за Перуката под строй докараха шефове на аматьорски отбори от цели региони. Такъв пример е Силистра, където всички 17 клуба гласуваха по ред на номерата за Боби и кликата му. Сред останалите вербовчици на гласове бяха началниците на зонални футболни централи в области с развит футбол и много клубове като Пазарджик.
Вотът на представителите от Благоевградско беше уреден за Боби от кмета на Симитли Апостол Апостолов - Поли. На последния обаче му излязоха без кръчмар сметките да уреди в Изпълкома синковеца си и бивш футболен съдия и депутат Стефан Апостолов, прочул се със сричането си от парламентарната трибуна.
Успех за Бербатов беше това, че поне успя да издейства свои преброители пред всяка от секциите. Стилиян Петров и ред други трябваше да се наредят като ученички на 2 метра от броящите, за да следят как отчитат гласовете. Така поне предотвратиха някои от манипулациите от предишния конгрес, когато срещу Михайлов се изправи Любо Пенев и понесе катастрофална загуба. Но Бербатовите хора бяха безсилни пред други видове кални номера, каквито нямаше дори и по времето на Батето. Сред тях например е заставянето на делегатите да заснемат с телефон попълнените си бюлетини в тъмната стаичка, преди да ги пуснат в урната. Така трябва да засвидетелстват, че са подали гласа си за правилния човек. Впоследствие Бербатов се опита да свика втори конгрес, който обаче потъна в съдебно-правни разправии.
А за отмъщение Боби изрита от футбола близо 140 аматьроски клуба и детско-юношески школи, дръзнали да се подредят при опозицията.
Как всъщност Боби може да бъде изчегъртан? Оказва се, че това е доста трудна работа. Държавата формално няма право да се меси в работата на футболния съюз. Прокуратурата дълги години пасува, когато ставаше въпрос за БФС – веднъж за черно тото с набъркване на националния отбор, друг път при явна злоупотреба с държавни средства, трети път при данни за корупция на всякакви нива. Как някой да повярва сега на заканите на Борислав Сарафов?
Спортното министерство винаги бяга като дявол от тамян, когато стане въпрос да отнемат лиценза на БФС. Сега извикаха Михайлов в КПКОНПИ, където най-вероятно ще му накривят шапката.
Остави конгресът, който Борислав Михайлов обяви, че ще насрочи другата седмица. Тоест някъде напролет ще има избори за ново футболно правителство. Ще ги организира Перуката. И най-вероятно ще ги спечели, стига да поиска. В крайна сметка той коли и беси във футбола, очевидно е, че разчита скандалът с мача без публика България – Унгария и уличните побоища да се забравят по правилото „Всяко чудо за три дни“.
Боби все още държи аматьорските клубове чрез шефовете на зоналните и регионални подразделения на БФС. А именно техните гласове решават изборите на конгреса. Тъй като и ЦСКА, и „Левски“, и селският „Буйна Места“ (с. Мосомища) разполагат с по един глас. Бобката все пак смотолеви, че уж подготвял човек за поста си. по телевизията съобщиха, че това май щял да бъде Георги Иванов – Гонзо.
Последният не каза „да“, но и не отрече. Подчерта, че вършел отлична работа в националния отбор, останала незабелязана от хората. И добави, че на 8 декември ще представи нечувана и невиждана концепция за развитието на футбола. Ако е така, по-добре Борислав Михайлов въобще да не мърда от БФС, коментират спортни деятели.
Във футболните среди има очаквания, че ще се заложи на компромисна фигура като Лъчезар Танев, ако Боби все пак реши да не се кандидатира. Импресариото е добре с всички. И изглежда склонен да се договори с Михайлов да не му рови в бакиите на 18-годишното управление. И особено за харчовете по построяването на базата в „Бояна“. Така бившият футболист от ЦСКА ще получи от Боби властта на тепсия.
А Перуката ще се оттегли без юридически последствия и с милиони в банковите си сметки.
Другата версия изтиква на преден план бившия спортен министър Красен Кралев от ГЕРБ, който и преди беше спряган за този пост.
А Бербатов? Той и хората му вече изгубиха едни избори във футбола. Срещу Митко и днес могат да се чуят мнения, че няма никаква експертиза за шеф от БФС. Факт – бившият голмайстор разбира т ритане на топка, но като началник няма и един ден стаж. Още като играч бе обявен за мързеливец, а много народ така и не му прости, че се отказа от националния отбор. Едва ли ще има чак толкова големи шансове да успее. Освен, ако политиците не решат друго.
Развръзката предстои. Но е повече от ясно, че за да оцелее футболът ни, Борислав Михайлов трябва да бъде изритан от БФС.
Източник: Уикенд, crimesbg.com
