October 05, 2024

Спират джендъра Кръстана Стоева от Зимната олимпиада в Гренобъл ’68

Нашенката изпреварила хермафродит от СССР с 43 секунди

https://kliuki.net/sport-kliuki/spirat-dzhendara-krastana-stoeva-ot-zimnata-olimpiada-v-grenobal-68-2/228406 Kliuki.net
Спират джендъра Кръстана Стоева от Зимната олимпиада в Гренобъл ’68

Джендърският скандал, който се завихри тези дни на олимпиадата в Париж, далеч не е нещо ново в историята на Игрите. Нещо повече – именно една българска скиорка е първата отпаднала от най-голямото състезание в света заради смесване на половете. Става въпрос за покойната Кръстана Стоева – една от спортните гордости на Чепеларе. На нейно име днес се провеждат състезания по ски бягане, а една от пистите на Пампорово носи нейното име. Малцина обаче са наясно с историята от 1968 г., когато българката изведнъж се оказва аут от Зимната олимпиада в Гренобъл след въвеждането на контрола за полова принадлежност.

 

Завесата около случая тези дни повдигна легендарният коментатор от „Спорт и музика” Асен Минчев. Спецът в зимните спортове солидна имената на ски бегачката от 60-те години Кръстана Стоева и на волейболистката Мария Ненкова, за които навремето имало съмнения от кой пол са. Според него скиорката дори преминала на процедури през „Майчин дом” в опит да си оправи половата принадлежност.

Коя всъщност е Кръстана Стоева?

През февруари 1967 г. се провежда Зимната олимпиада. Затова организаторите канят всички елитни спортисти, да изпробват съоръженията. На трасето в Отранс Стоева първо печели ски бягането на 5 км срещу Клавдия Боярских от СССР, като времената на двете са почти еднакви (17.29:07 мин). Два дни по-късно е надпреварата на 10 км. Там Кръстана Стоева става първа с убийствена преднина от цели 43 секунди пред съперничката си от СССР (34,37:03 мин).

 

Всякакви други фаворитки от Норвегия, Швеция и Финландия остават зад тях двете. Още тогава на организаторите им прави впечатление, че победителката от България и съветската й подгласничка приличат много повече на мъже, отколкото на жени. Вдига се голяма аларма, тъй като три години по-рано на Лятната олимпиада в Токио възникват сериозни съмнения в пола на съветските атлетки Тамара и Ирина Прес, които се състезават в тласкане на гюле и хвърляне на диск.

 

В крайна сметка МОК решава да въведе тестове за полова принадлежност. Но нито Кръстана Стоева, нито Клавдия Боярских се явяват на проверка. И за двете обяснението гласи, че уж са контузени и болни. Затова не участват на игрите в Гренобъл. А след това въобще изчезват от международните състезания.

 

В навечерието на Зимната олимпиада в Гренобъл `68 швейцарският вестник „Нувелист дьо Рон“ под заглавие „Няма да има „фалшиви жени" в Гренобъл обяснява, че в спорта една от 300 състезателки не може да покаже ясна полова принадлежност.

Затова първо се прави изследване за т.нар. „телца на Бар” от ядро на клетки, взети от устната лигавица. Ако тези телца се намират в повече от 5 процента от изследваните клетки, човекът е жена. Иначе е мъж. Все пак е предвидена и втора процедура за наличие на две хромозоми Х при жените и ХУ при мъжете. Изследва се и нивото на хормоните. Тъй като процедурата тогава е все още скъпа и сложна, не всички състезателки минават през нея, а се тегли жребий. За отсъствието на Кръстана Стоева и Клаудия Боярских „Нувелист дьо Рон” пише следното: „Говори се, че те всъщност не притежават изискваните характеристики за женственост които се установяват с медицински тестове".

 

Въпросните проверки на пола просъществуват чак до 1999 г., когато МОК ги забранява на олимпийските игри, но остават при провеждането на световни и европейски първенства в ред спортове.

 

Самата Кръстана Стоева е родена в село Стойките на 3 януари 1941 г. Никога не е имала мъж и деца. Като гимназистка в Чепеларе тренира ски в дружество „Рожен”. Още на 15 години става шампионка за девойки на слалом, гигантски слалом и спускане, след което я взимат в ски бягането. Бързо става шампионка във всички бегови и алпийски дисциплини. Участва на зимните олимпиади в Скуо Валей (САЩ) през 1960 г., където на 10 км е девета, и в Инсбрук (Австрия) през 1964 г., там става пета в щафетата 3 по 5 км. През 1966 г. е шампионка на зимната универсиада в Италия на 10 км. и щафета, а след една година на световното първенство в Норвегия финишира пета – на 5 и 10 км. През 1967 г. на „Международни седмици” в Гренобъл е на върха, но след това я спират от Олимпиадата.

 

След това работи в ръководството на зимните спортове в ЦСКА и получава офицерски чин. Приживе боледува от диабет. Умира от инфаркт на 24 юли 2004 г. Наградите й и до днес са в Музея на ските и ски спорта в Чепеларе.

Източник: Уикенд, crimesbg.com