Мария Бойкикева иска оставката на тогавашния главен прокурор Васил Мръцков на митинг в Пазарджик заради близкия на сърцето й философ от с. Дръндар.
Христо Иванов доказа на дело, че кръвта вода не става и майчината му любов към Ахмед Доган е попила дълбоко в душата му. Днес човекът, който уж обяви, че излиза от активната политика пое нов курс - партията му “Да България” трябва да работи рамо до рамо с философа от с. Дръндар и да му даде рамо в битката.
“Трябва да приемем, че ще работим (бел.ред.: с Доган) дори после някой да бъде посочен, че е неморален”, бие се в гърдите той пред “Свободна Европа”.
Повече от видно е, че “г-н Бойкикев”, както иронично го наричат в политическите среди, неистово се е устремил към нов депесарски скут и чака да го посрещнат на Росенец с поредното мазно, турско кафе, гаврят се читатели в социалните мрежи.
Привързаността на Иванов към Сокола се предава по пряка линия в рода му, припомнят архивите. Преди 35 години майка му Мария Бойкикева, която е убедена комунистка, държи пламенна реч в Пазарджик в защита на своя скъп приятел Доган, който по онова време е бил легендиран от Държавна сигурност като политзатворник за да може впоследствие да се внедри и издигне като водач сред събратята си по вяра. Поне така твърдят познавачи на процесите от онова време. И какво по-логично от това една потомствена комунистка да брани един ДС-агент, питат техните съвременници.
“Тук в Пазарджик лежи моят приятел-философ Меди Доганов Доганов, който и осъден от три години и лежи в затвора на строг, тъмничен, 10-годишен режим, с дете, родено след като той е бил вече в затвора. Само защото се е съпротивил (в защита) на нормалното, човешкото, последното, което му остава на човека - да знае гроба на мама и тате, да не му го превадят и заравят наново”, крещи в страстно заслепение Бойкикева, призовавайки за оставка на тогавашния главен прокурор Васил Мръцков.
Ако читателите откриват брилянтна аналогия с днешните пируети на сина й Христо Иванов, най-вероятно не се заблуждават.
“Наистина го познавам (бел. ред. - Ахмед Доган) отпреди 10 ноември, защото майката на неговия син беше пет години редактор в редакция ,,Философия” в издателството ,,Наука иизкуство”. Тогава аз бях главен редактор и си спомням, когато се роди синът му. Оттогава много добре го знам, а и той добре ме знае“, признава Мария Бойкикева в свое интервю неотдавна.
Паметливи припомнят, че през онези години през нейния подпис са минавали и редица книги, като вероятно това се отнася и до тези на Доган.
Ta кой ще повярва днес, че тези близки отношения със семейна интимност и женски приятелства е изличено. Нещо повече - Мария Бойкикева е работила с Доган, тогава прекъстен на Меди Доганов. Тя е била председател на Клуба за подкрепа нагласността и преустройството, и не спира да се вълнуваот обществените дела и затова и думите й, казани на митинг в Пазарджик през далечната 1989 г. за “приятеля" й Доган, са напълно резонни.
Още повече,че тя така и не остъпва от социалистическите си възгледи и запазва членство в БКП и БСП, като предпочита да не коментира опитите на третия й син да се представя за прозападен и демократ.
Eдно от първите решения на Политбюро на БКП след 10 ноември е да възстанови партийното членство на 13 дисиденти, сред които и Бойкикева. Тя е сред неколцината, които приемат да се върнат в партията, където остава и дори присъства и в новия век на политическите сбирки, напук на опитите на сина й да се прави на демократ.
,,В нашето семейство не сме хора, които мислят в
категориите “или/или”. А по-скоро сме “и/и”. Това важи иза сина ми Христо”, пестеливо споделя Мария Бойкикева. Тя не крие, че той е търсил подкрепа за идеите си в БСП, преди да стане министър на Бойко Борисов. От там обаче проявили високомерие и не изслушали идеите за съдебна реформа. Според майка му Xристо Иванов останал с впечатление, че партията не се интересува от тази тема, макар по това време тя все още да се надявала, че някой ден ,,БСП може дапридобие един по-такъв вид", не крие надеждите си другарката Бойкикева.
Както са казали старите хора - кръвта вода не става.
Източник: crimesbg.com