Покрай конференцията на Организацията за защита на женските права в Ню Йорк през лятото, нейни застъпници и адвокати, антитрафикантски движения и бивши жрици на любовта заедно надигнаха глас към всички нюйоркчани за спешни мерки срещу разцъфтяващата търговия с плът. Гражданските активисти се противопоставиха на настоящите закони, настоявайки за наказания само за продаващите и купуващите женска плът, но не и за техните жертви – жените и децата. Наред с това изпратиха и послание относно езика, който се използва в обществото по този отколешен проблем.
„Медиите използват термини като „секс работа“ и „секс работнички“ в своите репортажи. По този начин приравняват проституцията до всяка една професия, като да речем банков чиновник или имотен брокер. Това изобщо не е редно, казва американката Мелъни Томпсън. 27-годишната чернокожа жена е от онези, успели да се избавят от сексуалния трафик. Според нея изрази като „секс работа“ внушават в обществото фалшивата представа, че проституцията е доброволно и съзнателно направен личен избор. Освен това несправедливо освобождават от отговорност онези, които си плащат за секс.
„Затова призовавам медиите да премахнат определенията „секс работа“ и „секс работнички“ от своя езиков речник. Има си чудесна дума за тази дейност и тя е проституция“, апелира някогашната проститутка Мелъни Томпсън.
В репортажа си за събитието обаче таблоидът „Ню Йорк Поуст“ използва именно термина „секс работнички“. И това съвсем не е единичен случай. Оказва се, че изразът „секс работа“ се използва навсякъде. Дори извън академичните, активистките и прогресивни среди терминът „секс работа“ се превръща в широкоразпространен евфемизъм.
В него се включват още стриптийзът, еротичните масажи и всякакви други услуги, свързани със сексуалната експлоатация. В момента масово се използва от политици, журналисти, правителствени агенции, че дори и в Холивуд. Но все пак не разбирайте погрешно – изразът „секс работа" съвсем не означава, опит за либерализиране на проституцията.
В такъв случай вероятно ще се запитате – кому е нужно да се ребрандира платената любов унизителни думи като „курва“ и „уличница“ отдавна са заменени с по-неутралното „проститутка“. „Секс работничка“ като израз обаче отива още по-далеч в смекчаването – звучи като име на общоприета работа. Сякаш е изваден от кариерния наръчник на Ричард Боулс – „Какъв цвят е вашият парашут?“. Най-отвратителната форма е „дете секс работничка“ (б.а. – child sex worker), която се вижда в доста медийни публикации, включително на популярни либерални издания като „Индипендънт“.
Терминът „секс работа“ се заражда преди няколко десетилетия в устата на най-пламенните защитници на проституцията. Жени като Каръл Лий и Марго Джеймс (и двете вече покойници), едни от основателките на първия Световен конгрес на проститутките през 1985 г., въвеждат използването на „секс работа“ с цел да евфеминизират, легитимират и декриминализират своите платени услуги. Очаквано този стремеж на проституиращите жени към обществена приемственост среща одобрение от много мъже, повечето от които всъщност, са част от клиентелата им. Впоследствие терминът придобива тежест в академичните кръгове и различни правозащитни групи, свързани с правата на труд и абортиране.
“За първи път чух израза в началото на 90-те, докато живеех в Тайланд. Там се включих като доброволка в една организация, която помагаше на местни жени, замесени в проституция. Прекарах достатъчно време по барове с приятели, където непълнолетни момичета им сядаха в скута, омайваха ги с комплименти и ги подканваха да пият алкохол. Присъствието ми отстрани изглеждаше като един вид съучастничество в една самоизграждаща се система. Всички бяхме наясно, че тези момичета са били продадени на сексуалните трафиканти от отчайващо бедните си родители.
В крайна сметка обаче вместо да бори експлоатацията, организацията, на която планирах да помагам, си постави за цел да насърчава „секс работничките“ към по-високи финансови изисквания. Това ме отказа от доброволческите намерения. Със сигурност не желаех да правя по-тежък живота на онези жени и момичета, хванати в капана на сексуалната търговия, но и нямаше как с чиста съвест да поощрявам развитието на този престъпен свят.
Никой граждански активист или правозащитник не иска да се унижават жени и деца, експлоатирани в проституцията. Онези, които са се спасили от лапите на секс трафикантите, не бива да бъдат обвинявани и криминализирани. Не бива човешкото у всяка една жена, предлагаща платена любов да се принизява до начина им на изкарване на пари. И поддръжниците, и опоненти на термина „секс работничка“ споделят тези общи виждания. Мнозина от тези, които призовават за легитимиране на секстърговията като вид професия, в същото време, без очевидно да виждат някакво противоречие, яростно се противопоставят срещу детския труд, неплатената експлоатация и робството.
Докато всичките тези активисти спорят за името на най-древната професия, реалният свят на проституцията не си струва битката. Макар данните да са често непълни, предвид трудностите да следиш „черния пазар“, проучванията на ангажираните с бивши проституиращи показват, че малко хора искат да останат в платената любов.
Тези, които влизат в секс търговията, го правят, тъй като изборите в живота им са крайно ограничени. Проститутките предимно са бедни и съкрушени от живота жени. Повечето са от расови малцинства или имигранки, много са хомосексуални и трансджендъри. Мнозина влизат в бранша против своята воля или в малолетна възраст. Популярна статистика сочи, че средната възраст на навлизащите в секс търговията е в диапазона между 12 и 16 години.
Тези момичета масово търпят физически посегателства и често развиват зависимости. След време пък им се отключват постравматични психични отклонения. За да получат внимание и съчувствие, трябва да им се признае цялата палитра от преживявания, а не да се осъждат или да се гледа на тях просто като на жертви. Това, че някои проститутки с времето са претръпнали и привикнали със съдбата, не означава, че биха я избрали отново, ако са имали по-добри възможности.
Мелъни Томпсън, отвлечена и продадена за проститутка на 13 г., се е опитвала да си внушава, до 16 г., че това е неин собствен избори. „Трябваше да вярваме в това, само така можехме да издържим“.
Стремежът да се поддържа тази илюзия има своето обяснение. Терминът „секс работничка” се е превърнал в параван за финансови неволи, семейни разриви и други ужасни обстоятелства, които принуждават много жени да се продават. Оказва се, че съзнанието на „секс работничка” преобръща търговските взаимоотношения – набляга на ролята на купувача, който получава сексуалната наслада срещу заплащане. А не обратното – жената в необходимост да се продаде, за да свърже двата края.
По друг начин казано, създава се впечатлението, че властта е н ръцете на жените и съвсем не са социални жертви. Затова има резон доста от жените в бранша да мислят и да действат по този начин, както някога е правила самата Мелъни Томпсън, преди да намери спасението.
Тази теза все пак има доста противници. „Ние не сме дошли тук от морални скрупули към секса. Секс трафикът не е работно място, а място на насилие и страдание“, опонира Александър Делгадо, директор на организация за борба с трафика и експлоатацията на деца.
Във времена, когато правата на труд придобиват все повече тежест и движението „Ме Тоо“ вдига аларма за сексуалния тормоз и посегателства в обществото, е важно активистите да поставят целите си разумно. Това, че дадено малцинство работи успешно в секс търговията, не трябва да диктува пътя на всички останали.
През последните години използваният език по този проблем преминава драстични промени в опит да се намалят вербалните щети. Понякога обаче тези промени водят до изопачени изрази, които пък затрудняват разбирането на определено значение. За някои това е изход и възможност да се почувстват по-добре. Но трябва да е ясно, че масовото използване на израза „секс работничка”, колкото и социално значение да му се придава, на практика повишава риска от посегателство срещу общество, което и без това е изстрадало много. За да помагаме на хората, пострадали от проституцията, трябва да я наричаме именно така.
Източник: Уикенд
