Най-смелият и остър опонент на руския президент Владимир Путин – Алексей Навални, почина при загадъчни обстоятелства в зловещата наказателна колония в Арктика – Полярен вълк. Той издъхна месец преди президентските избори в Русия. Това се случи 4 години, след като руските тайни служби по заповед на Путин се опитаха да го отровят с нервнпаралитичното вещество „Новичок“. 47-годишният Навални излежаваше там 19-годишна присъда за екстремизъм. Руската опозиция осиротя и остана без най-яркия си и харизматичен лидер от последните години. Мечтата на милиони либерално настроени руснаци от различни обществени кръгове, че демокрацията може да живее в Русия, като че ли за момента умря безвъзвратно.
„Путин не успя да убие Навални бързо и тайно, като го отрови, и сега го уби бавно и публично в затвора“, заяви световният шампион по шахмат и политически емигрант Гари Каспаров.
„Навални беше убит за това, че разобличи Путин и неговата мафия като мошеници и крадци, каквито са“, добави Каспаров.
„Алексей Навални беше много ярък и харизматичен лидер. Той имаше таланта да възпламени хората, да ги убеди в нуждата от промяна“, каза Мипаил Ходорковски, някогашен олигарх, който прекара десетилетие в затвор в Русия по обвинения, широко възприемани като политическо отмъщение за противопоставяне на управлението на Путин в началото на века. Това е много тежка загуба за руската опозиция“, допълни Ходорковски, който в крайна сметка бе помилван от президента и заживя в Швейцария.
Други критици на Путин обаче нямаха неговия късмет и бяха убити – като журналистката Анна Политковская и руския политик Борис Немцов. Те бяха разстреляни показно и за назидание. Олигархът Борис Березовски, който се обърна срещу Путин и избяга във Великобритания, бе намерен мъртъв в дома си в Лондон през 2013 г. Смъртта на политическия изгнаник и досега тъне в мистерия, макар по тялото му да нямаше следи от насилие. Десетина години преди това обаче агентът на КГБ Александър Литвиненко публично отправя обвинения, че неговите началници са му заповядали да убие Березовски, който бе близък до президента Борис Елцин, но с идването на Путин на власт поведе борба срещу него. Литвиненко бяга във Великобритания, но няколко години по-късно е отровен с редкия и силно токсичен радиоактивен изотоп Полоний-210. Умира в лондонска болница, обвинявайки преди това Путин и ФСБ, че стоят зад покушението му.
В този смисъл въпросите около смъртта на Алексей Навални със сигурност са много повече от отговорите. У мнозина обаче няма и капка съмнение, че господарят в Кремъл е отговорен за смъртта на опозиционера, тъй като реално той бе убит. Дори в случая Алексей да е умрял от естествена смърт – той бавно и методично бе унижаван и убиван всеки ден от началото на 2021 г., когато се завърна в Русия след лечение в Германия и оттогава лежи в затвора. Отровата порази организма му, а тежките условия, в които бе държан повече от 3 години, се отразиха зле на здравето му. А в последните два месеца той реално живя при минусови температури и ужасяващи условия в наказателния лагер „Полярен вълк, намиращ се в град Харп в Ямало Ненецки автономен окръг на Русия, на около 1900 км североизточно от Москва, зад Северния полярен кръг.
Колонията е създадена през 60-те години на ХХ век, като преди това е била част от системата съветски лагери за принудителен труд, известни като ГУЛАГ. Там през 30-те и 40-те години враговете на Сталин и на болшевишката власт бяха убивани бавно и мъчително. Това е най-строго охраняваният затвор в страната, тъй като дори практически затворникът да избяга, той ще се отзове в безкрайна ледена снежна пустош сред мраз и виелици и дори 10 минути навън може да му костват живота. Минималната температура в Харп по това време на годината е минус 30 градуса, но заради бурните ледени ветрове понякога се усеща като минус 40 и дори повече. За човек с разклатено здраве животът там може да е смъртоносен.
Такава се оказа и последната, фатална разходка на Навални в двора на колонията. И Путин бе напълно наясно с това, когато съдът реши първо да премести Навални от Москва в затвор в топлата и приветлива Владимирска област в Централна Русия, а след това да го изпрати в суровата арктическа колония, отдалечена на 2000 км от столицата, буквално на края на света.
Руските власти засега не съобщават никакви детайли относно обстоятелствата, при които е починал Навални, и се ограничиха с кратко изявление, за да уверят, че е било направено всичко, за да бъде реанимиран той, след като се е почувствал зле. Разбира се, остават съмненията, че юристът е бил убит в затвора – душен или отново е бил отровен или пък, че когато се е почувствал зле, никой не му е помогнал. Макар че условията в колонията са достатъчно тежки, за да умре и без чужда помощ.
В съдебните заседания, в които участваше по видеоконферентна връзка в последните месеци, Навални изглеждаше силно отслабнал и видимо състарен. Проблемите със здравето му се влошиха заради гладна стачка и заради отравянето, на което той беше жертва през 2020 г. и от което оцеля като по чудо.
Горчивата истината е, че Навални реално беше убит, тъй като президентът и неговото обкръжение не могат да преглътнат, че 15 години един амбициозен адвокат идеалист оспорва властта им и ги обвинява в корупция и политически убийства. Чрез своите неправителствени организации – Фонд за борба с корупцията и Фонд за защита на правата на гражданите, Алексей разкри колосални по размери корупционни схеми във Федерацията, както на Путин, така и на неговото обкръжение.
Докато бе на лечение в Германия през 2020 г. опозиционерът засне филм за двореца на президента на брега на Черно море. Преди да бъде осъден за корупция и за екстремизъм, Навални нарече държавния глава „Владимир Отровните гащи”, тъй като разследване на хората на Алексей Навални установи, че той е бил отровен с „Новичок“ през долните гащи, които били напоени със силно токсичното вещество. В течение на десетилетие, през което опозиционерът постоянно хвърляше ръкавица на Кремъл и се кандидатираше ту за президент, ту за кмет на Москва, властта не го допускаше до участие в изборите и забраняваше неговите партии и НПО-та, а накрая ги обяви и за терористични организации, а него го тикна да гние в затвора за поне 20 години.
По време на делото по обвинения за „екстремизъм“ Навални разкритикува руската офанзива в Украйна и я нарече „най-глупавата и най-безсмислена война на ХХI век“.
А в съобщенията, които той пращаше от колонията, иронизираше тормоза, на който го е подлагала затворническата администрация.
Няма съмнение, че 71-годишният Владимир Путин ще бъде избран с внушително сталинско мнозинство за нов 6-годишен мандат през март. И от затвора Навални нямаше как да му попречи, имайки предвид, че заради войната в Украйна в цяла Русия действа забрана за всякакви политически прояви и всеки, дръзнал да излезе на улицата и да протестира дори не срещу войната, е заплашен с няколко години затвор. Смъртта на опозиционер №1, дори в случая да не е била желана от Кремъл, обслужва много добре диктатурата. Защото всява още по-голям страх сред хората, а те губят надежда, че нещо ще се промени. Въпреки моралната победа на Алексей Навални.
Гаврата с него обаче продължава и след смъртта му. Властите не дават на близките да видят тялото му, а следователите съобщиха, че ще задържат трупа за изследване поне две седмици. Тоест от смъртта му на 16 февруари, поне до края на месеца майката на опозиционера,
която е в Русия, и жена му Юлия и децата му, които в деня на смъртта му бяха в чужбина, няма да могат да се простят с Навални. Не е известно дали изобщо те ще получат тялото му или той ще бъде кремиран и на семейството му ще бъде дадена само урната. Всъщност и това не е ясно, тъй като неизбежно гробът на Алексей Навални ще се превърне в място за протест, за символен бунт срещу диктатурата
Мнозина се питат защо той се завърна в Русия, абсолютно осъзнавайки, че там ще бъде съден, осъден и най-вероятно няма да излезе жив от затвора. Както, за съжаление, се случи. И какъв е този идеализъм, фанатична революционност и вяра в щастливото бъдеще на Русия, които са крепили Навални и са го подтикнали да продължава борбата вътре в страната, а не отвън. Защото така или иначе за поддръжниците на Владимир Путин опозиционерът е добре платен западен агент, целящ да обезкръви и да разруши руската държава отвътре и да я подчини на западния либерализъм и глобализъм. За поведението и за решението на Навални абсолютно важат думите на руския поет Фьодор Тютчев, че Русия не може да бъде разбрана с разум, нито измерена с общи мерки. В Русия просто трябва да се вярва.
Съмишлениците на Навални смятат, че той е бил уникален образец не за безразсъден, а за безстрашен политик, който е искал да събуди руското общество и да го накара да се бори срещу репресиите и да се освободи от затвора вътре в душите си, защото самата Русия в момента представлява един огромен затвор. Смъртта на Алексей Навални е шокираща за милиони в Русия, който все още не могат да разберат защо Москва нападна Украйна и вярват, че обтегнатите отношения с Киев и президента Володимир Зеленски можеха да се решат по пътя на преговорите, а не по пътя на стотици хиляди невинни жертви от двете страни. По-младите руснаци, част от които избягаха от Русия, все още живеят с шока от непрекъснатата мобилизация и с неистовия страх, че дори в чужбина те могат да бъдат заловени от руските тайни служби и хвърлени на фронта.
Смъртта на руския „Дядо Мраз“, както самият Навални шеговито се определи, когато отиде в Арктика, всъщност остави един много самотен цар-самодържец в Кремъл, който по никакъв начин не може да бъде бутнат отвътре
Всъщност отвън също надали някой ще успее да му отнеме короната. Остава обаче надеждата, че и в най-далечните градове на Русия Навални вдъхнови обикновените хора да се опълчат на тоталитарните методи.
Алексей Навални беше запитан преди 4 години какво би казал на руснаците, ако бъде убит, защото се е противопоставил на Владимир Путин. „Не ви е позволено да се предавате“, отговори той пред екипа, заснемащ документален филм за него. „Ако решат да ме убият, това означава, че сме невероятно силни и трябва да използваме тази сила“.
Кой обаче сега ще поеме силата, която излъчваше Навални?
Тъмното минало на Навални: финансови машинации и национализъм
Опитният юрист печели финансови дивиденти като обвинява топ мениджъри в злоупотреби.
Алексей Навални е роден на 4 юни 1976 г. в селцето Бутини в Подмосковието. В смутните времена на Горбачовата перестройка неговите родители Анатолий и Людмила стават собственици на текстилна фабрика. Родителите на Алексей имат украински корени и всяко лято бъдещият политик прекарва при баби и дядовци край Киев. По-малкият брат на Навални – Олег, се ражда през 1983 г.
След като завършва училище, Алексей постъпва в Юридическия факултет на Руския университет за дружба между народите, носещ името на африканския герой и борец срещу робството Патрис Лумумба. През 1998 г. бъдещият политик продължава следването си във финансовата академия към руското правителство. Там се дипломира по специалността „Ценни книжа и борси”. Паралелно работи като юрист в банка „Аерофлот”.
Вече като дипломиран финансист получава стипендия и заминава на специализация в Йейл, след като получава препоръки от световния шампион по шахмат и един от лидерите на тогавашната руска опозиция Гари Каспаров. Като млад Навални проявява завиден бизнес размах – бързо създава няколко компании, които по-късно продава успешно.
През 2008 г. той започва да купува акции в редица държавни нефтени компании и банки. Така става акционер в „Транснефт”, „Сургутнефт”, „Газпромнефт” и „Роснефт”, както и в контролираната от правителството голяма държавна банка „Сбербанк”. Блогърът купува акции и в друга голяма търговска банка с държавно участие – ВТБ.
Според запознати Навални притежава акции в почти всички големи руски компании и за да отстоява правата си на миноритарен акционер, непрекъснато предизвиква скандали, обвинявайки топ мениджърите в многобройни злоупотреби. Чрез съдебни искове срещу шефовете на компаниите Навални ги кара да разкрият конфиденциална информация, от която зависят доходите на акционерите.
Самият политик декларира непрекъснато личните си доходи. През 2019 г. като бизнесмен той печели 5,44 милиона рубли. До 2013 г. сред основните му източници на доход са хонорарите от адвокатската практика, а след 2013 г., когато го лишават от адвокатски права заради поредното дело в мошеничество, той се издържа от дивидентите от акции.
През 2013 г. Навални е осъден по т.нар. дело „Кировлес“ от съд в гр. Киров на 5 години затвор за присвояване на над 500 000 щатски долара (16 милиона рубли) от държавна компания за дървесина. В края на 2011-а Павел Ивлев- изпълнителен директор на Американския институт за съвременна Русия и бивш адвокат на компанията ЮКОС на критика на Путин – Михаил Ходорковски, наема Навални за юридически съветник срещу месечен хонорар от 10 000 долара. Юристът влиза в Комитета, отговарящ за личния състав и за възнагражденията в „Аерофлот”. По това време той вече е и политик, но все още няма тази национална известност.
Алексей Навални влиза в политиката чрез демократичната партия „Яблоко” на икономиста опозиционер Григорий Явлински и заема редица ръководни постове. През 2007 г. обаче е изключен заради националистическа пропаганда. По това време, колкото и странно днес да звучи, Навални прави редица безобразни националистически изявления срещу Украйна, Грузия и кавказките народи, подкрепя войната на Русия срещу Грузия и
анексирането на Абхазия и Южна Осетия и нарича руските военни в Грузия „герои“.
Макар и да обявява, че референдумът в Крим за присъединяване към Русия е незаконен, юристът призовава там да се проведе ново демократично допитване и ако резултатът се потвърди, то тогава Крим да премине от Украйна към Русия, което му навлича гнева на Киев. През 2022 г. обаче, когато на 24 февруари руските войски нахлуват в Украйна, Навални е сред първите, които осъждат агресията на Москва.
След развода с „Яблоко“ Навални става съучредител на Националн-демократичното движение Народ и участва в популярното през миналото десетилетие шествие „Руски марш“. Оттогава редовно участва в публични акции срещу Кремъл. Той създава и Партията на прогреса, преименувана по-късно в партия „Русия на бъдещето“.
Постепенно от редови политик и активен блогър, Алексей се превръща в национален лидер на руската опозиция. Неговите позиции в обществото се засилват особено след убийството на Борис Немцов през 2015 г. и така Навални се превръща в символ на руската опозиция и в главен критик на Кремъл. Докато бе на свобода, той поддържаше блог на обществено-политическа тематика, носещ неговото име с подзаглавие „Последната битка между доброто и неутралността“. Всъщност той набра популярност сред по-младите и прогресивни руснаци чрез социалните мрежи, които днес обаче са забранени в Русия.
Отравянето с „Новичок“ и защо Путин стана „Владимир Отровните гащи“
През август 2020 г. е направен опит за убийството на Навални чрез отравянето му с нервнопаралитичното вещество „Новичок“. Той колабира по време на полет над Сибир и е откаран в критично състояние в болница в град Омск, като по пътя за лечебното заведение изпада в кома.
Според приближени на политика непосредствено преди полета той е пил само чай. Германските власти успяват да убедят Путин да разреши транспортирането на политика по въздух до Берлин за лечение. През септември германското правителство разкрива, че тестовете, извършени от военните, са открили „недвусмислено доказателство за химическо нервно-паралитично бойно вещество от групата „Новичок“. Кремъл отрича каквото и да е участие и отхвърля резултатите от тестовете, доказали наличието на „Новичок“.
След възстановяване, продължило няколко месеца, на 17 януари 2021 г. Навални изненадващо за всички се завръща в Москва и незабавно е задържан. Неговите поддръжници в страната организират масови протести в цяла Русия, на които полицията задържа над 5000 души за участие в неразрешени митинги. Съпругата на Навални Юлия е сред задържаните за участие в демонстрациите над 1600 души само в Москва.
Европейският съюз налага санкции на шестима висши руски служители и на Държавния научноизследователски институт по органична химия и технология в Москва, като ги обвинява в пряко участие в отравянето на 2 февруари 2021 г. Московски съд издава присъда лишаване от свобода на Навални за 42 месеца за нарушаване на условията на условната присъда за измама срещу него от 2014 г. В емоционална реч пред съда след връщането си от Германия Навални иронизира, че след Александър Освободител Русия ще има Владимир Отровните гащи.
„Причината за това е ненавистта и страхът на един човек, който живее в бункер. Нанесох му смъртна обида с това, че оживях. Оживях благодарение на добри хора пилотите и лекарите. След това нанесох още по-сериозна обида - не се скрих! А след това се случи страшното – участвах в разследването на собственото си отравяне.
И ние доказахме, че именно Путин е извършил опита за убийство. И това побърква малкото крадливо човече в бункера. Защото всички се убедиха, че той е просто едно чиновниче, поставено случайно на този пост. Той никога не е участвал в спорове и дискусии. Неговият единствен начин за борба е убийството.“
Мащабно журналистичеко разследване на няколко световни медии, в което участва и българинът Христо Грозев, установи, че поне 14 души от руските тайни служби са подпомогнали или организирали отравянето на руския опозиционер Алексей Навални с „Новичок“. Техните имена, фалшивите имена, които са използвали, както и снимките, военните чинове и длъжностите на част от тях бяха публикувани в медиите на Запад. Според изводите на журналистите операцията по отравянето на Навални е била координирана от Института по криминалистика. на ФСС. В продължение на няколко години агентите са следили Навални из цяла Русия в екипи от по трима души. Почти всички участници в операцията са лекари или химици, работещи за руските тайни служби.
Преките преследвачи на Навални са докладвали на човек с чин полковник от ФСС, който на свой ред се е отчитал пред директора на Института по криминалистика. Следващата по ранг фигура е била тази на директора на Центъра за специална техника на ФСС, чийто пряк началник е директорът на самата Федерална служба за сигурност. Разследващите журналисти отхвърлят вероятността президентът Путин да не е бил в течение на операцията.
А какъв е мотивът на убийците: „Задачата на Навални не е да демократизира Русия, а да разруши нейния суверенитет и да я постави в геополитическа зависимост от САЩ. Американците заложиха на него, защото го превърнаха в свой агент за влияние. Те го обучиха в Йейлския университет, финансират го и го използват за дестабилизация на Русия”.
Източник: Уикенд, crimesbg.com
