„Когато правим месечния си график, първа точка ни е да нагласим спектаклите спрямо ангажиментите на Валентин Танев, Останалото лесно го подреждаме“, откровеничеше някога шефът на Народния театър. Тогава, освен че играеше в куп представления на сцена, Вальо беше и водещ на „Господари на ефира“, и зам.-председател на Съюза на артистите.
И в края на 2025-а Вальо пак е много зает. Подвизава се в постановки, режисира, а намира и сили да менажира храм на Мелпомена. 68-годишният актьор е арт директор на Общинския театър в Димитровград и само за една година с колегите му успяха да вдигнат 5 пъти приходите на трупата.
Г-н Танев какви са плановете ви за празниците?
- Децата и внуците ще си дойдат от чужбина и ще бъдем заедно в София. Това е най-голямата ми радост - да видя всички на една маса. Внуците вече са на 7, 10 и 13 години, Броя часовете до тяхното пристигане. Вече съм подготвил подаръците. Малко преди да дойдат близките ми, ще украся дома, защото напоследък бях като совалка и все тичах по задачи. За празничните трапези няма да оставя нещата в ръцете на децата, ще готвя аз. Много обичам да правя това.
- Какви са целите ви за новата 2026 година?
- Важното е да бъда здрав. Яви ли се нещо да снимам, ще отида и ще ми е много хубаво. Чувствам се променен след това, което ми мина през главата - диагнозата рак, операцията и т.н. Вече приемам всяка възможност с отворени обятия и не си правя планове.
Чакам да ме изненада животът - така е по-интересно. Преди планирах и когато нещо не се случеше, започвах да се ядосвам и тюхкам. Сега правя каквото трябва, пък да става каквото ще. За следващата 2026-а съм решил да направя моноспектакъла „Даскал” на Жан-Пиер Допан. Премиерата ще е в „Сити Марк Арт Център" на 17 февруари, когато е годишнината от смъртта на Молиер. Дай боже, да имам сили!
- Каква беше за вас отиващата си 2025-а?
- Противоречива, но в края на краищата успях да се изтегля за косата и вече мога да кажа, че си стъпвам здраво на краката. Всичко беше много трудно, особено възстановяването ми след операцията в Израел, където ми махнаха бъбрек. Не искам да плаша хората, но физическото възстановяване продължава с години. Психически пък не знам дали до края на живота си ще се възстановя,
- Какво се промени в навиците ви след операцията?
- Менюто ми на хранене е съвсем различно, както и начинът ми на живот. След операцията няма как да имаш пороци, не са препоръчителни алкохолът и цигарите. Интересното е, че днес нямам никакви болежки.
- Може ли да се каже, че успяхте да преборите рака?
- Никой не знае и не може да каже това. Лют късмет е, че съм жив. Какво и как ще бъде, времето ще покаже. Живея тук и сега и се радвам на всеки нов ден.
- Какви бяха професионалните ви ангажименти в последните месеци?
- На 12 декември бяха премиерите на постановката „Бай Ганьо" в Плевен. Като режисьор направих своя сценична версия по Алеко Константинов. Спектакълът беше изцяло с актьорския състав на Плевенския театър. Мисля, че с колегите свършихме доста добра работа. Датите през януари са разпродадени. Интересно представление е, доста емоционално, с много реакции и аплаузи. Смело мога да кажа, че е сериозен прочит на литературното произведение.
В Народния театър играя в два спектакъла - „Какво да правим с виолончелото?" и „Духът на поета”, в Димитровградския възстанових постановката на Коко Азарян „Лазарица”, в която си партнирам с Малин Кръстев, Където и да излезем пред публика с представлението, салоните са пълни.
- Защо поставихте „Бай Ганьо” в Плевенския театър?
- Театърът в Плевен претърпя криза заради предишното си ръководство. Временно изпълняващият длъжността директор Богдан Петканин ме покани да направя постановка, като се спряхме на заглавието „Бай Ганьо”. Наложи се да мотивирам актьорите, които бяха като съсипани от турбуленциите. По време на репетициите, които продължиха месец и половина, колегите се възстановиха и накрая видях хора, които вярват в себе си и работят страхотно.
- В Димитровградския театър, където сте арт директор, как вървят нещата?
- Залите са пълни и всяка седмица се играят постановки, някои от тях - гостуващи. За година сме успели да вдигнем приходите на театъра 5 пъти. След 1 януари ще влезе еврото, което за мен е нещо нормално, но някои хора се стряскат. Не бива да се плашат, затова реших, че е добре в първия месец на 2026-а да направим представяне на всички постановки на Димитровградския театър с намалени цени на билетите. На много места се наблюдава неоснователно поскъпване покрай влизането ни в еврозоната, а при нас ще е по-евтино. На 2 февруари ще имаме премиера на „Откачена фамилия" в театъра в Димитровград.
- Следите ли случващото се тези дни в Народния театър? Актьори от трупата излязоха с подписка в защита на директора Василев, който уж щял да бъде уволнен от министъра на културата в оставка Мариан Бачев...
- Противоречиви неща чета по този казус. Разбрах за това, което са направили актьорите, но от друга страна, попаднах на информация, че министърът в оставка Мариан Бачев нямал намерение да уволнява директора.
Знам, че в Народния театър се е провела рутинна, регулярна проверка. Такива се правят в повечето български театри и лично аз не виждам нищо лошо в тази практика. Тя е полезна и за дисциплината, и за финансовото състояние.
- Васил Василев как се държи с вас сега? Продължава ли да се заяжда?
- вече не се заяжда с мен. За него съм като мъртва душичка – това е положението (смее се). Поне сега не се опитва да ме маха от работа. Типично комунистически прийом е да се държат с човек, все едно го няма. Така се действаше по време на социализма, така се постъпва и днес спрямо мен в Народния театър.
- Как се почувствахте, когато преди години Калоянчев ви целуна ръка?
- Приех го като поздравление, че съм се справил с работата ди. Така се случи, че играх две роли, които и Калоянчев е изпълнявал. Бяха дошли актьори от Сатирата да ни гледат в „Театър 199” как се справяме във „Веселите разплюеви дни”. След представлението Калата се приближи към мен, прегърна ме и каза: „Къде си бе, хала?". Срещата ни беше много вълнуваща. По-късно Калоянчев ме гледа и в „Старчето и стрелата”. Той е един от колегите, които никога няма да бъдат забравени. Ако работеха в Италия, Калата и Парцалев щяха да са световни звезди. Също и Тодор Колеви други големи наши артисти.
- Подкрепяхте ли декемврийските протести на младите?
- Като ги гледах тези младежи, се просълзих. Те всъщност довършиха това, което ние започнахме преди години. В тяхно лице видях интелигентни, действащи и най-важното - морални хора. Родени са в свобода и може би ще преобърнат нещата. Ако направят движение или партия, съм сигурен, че мнозина ще гласуват за тях с чисто сърце, както и самият аз. Със сигурност и те ще правят грешки, но ще бъдат много по-чисти, необременени и можещи от всички, които са минали досега през властта. Това, че младите излязоха на протест, е второто нещо, което ме зарадва неимоверно тази година.
- А кое беше първото, което ви зарадва много?
- Първото са нашите талантливи волейболисти. Мисля, че 2025-а е годината на младостта и ако има нещо смислено, което да се е случило на България през изминалите месеци, това са точно тези две събития - спортният триумф във Филипините и протестите. Някои ще кажат да не забравям приемането на еврото и влизането в Шенген, но това са технически инструменти
- Очаквате ли изненади на президентския вот през 2026-а?
- Мисля, че ще има интересни кандидати. Статуквото започва да губи почва под краката си и това е добре, защото не може да се продължава по стария начин.
Източник: Уикенд
