Режисьорът Павел Павлов, който почина на 89-годишна възраст, е от хората, постигнали много в творчески план, но за сметка на личния живот. Пальо, както дружески го наричат в актьорската гилдия, знае не само възможностите на театралите и как да „изцеди” най-доброто от тях, но има достъп и до най-съкровените им тайни.
И те знаят неговите, като доверието е взаимно и без предателства. Имена като Леда Тасева, Невена Коканова, Катя Паскалева, приемат с открито сърце и нехаят „какво ще кажат хората” за близостта им с един самотник. Сега вече са заедно. Събраха се „горе” и с Антон Горчев, Емилия Радева, Гинка Станчева, Апостол Карамитев, Домна Ганева, Николай Бинев, Олга Кирчева, Константин Кисимов…
Добър приятел на режисьора бе и критикът Атанас Свиленов. Двамата правят извънредно много за паметта в областта на културата – в златния фонд на БНТ се пазят редица предавания с логото „Знаци по пътя“, представляващи телевизионни очерци за именити представители на музиката, живописта, литературата, театъра… Свиленов и Павлов са сценаристи на рубриката, популярна в началото на новия век.
Последната публична поява на Павел Павлов е в края на август тази година в балканското село Иглика. В местното читалище се провежда вечер в памет на Невена Коканова. Малцината жители забелязват, че силите са напуснали интелектуалеца и че той вече се придвижва с бастун, силно отслабнал. Но не са си представяли, че го виждат за последно.
Кинобогинята избира да си купи старинна къща там през 1984 г. Пак в Иглика дочаква залеза на дните си. При покупката на имота Невена се опира на приятелското рамо на Павел, който й е предан като брат. Откакто нея я няма на този свят, поне веднъж в годината посещава китното селце. Душата му ликува в прегръдката на природата и прекрасните спомени. А назад във времето в дивното място се снимат два телевизионни филма с участието на Коканова – „Вечери в Антимовския хан“ (1988) и „Вампир“ (1991). Техен режисьор е Павел Павлов.
„Още бащите ни са били приятели – разказвал е с охота режисьорът. – После съдбата ни събра в Русенския театър, където Ечка, както й викахме, готвеше за цялата ни прегладняла компания, бандата на гладниците. Помня, като купихме старата къща в Балкана и правехме големи планове, проекти. Само че аз се уплаших от пущинака. Пристигна един майстор по откриване на подпочвени води. Прякорът му беше Чърчил. И каза: „Виж сега, мисис Коканова, не съм ти надничал в кесията колко пари си дала да купиш тая пустош, ама на твое място ще ги прежаля и беж да ме няма“. Невена настояваше: „Нали пръчките подскачаха в ръцете ти?“. „Да, вода има, но е толкова надълбоко, че кладенецът ще ти излезе по-солен от къщата." Невена не се уплаши, запретна ръкави и превърна каменната плевня в свое убежище.
Венчето разговаряше и с цветята, и с дърветата, убедена, че я чуват и разбират. Каквото боднеше, хващаше се. Нейните мушката приличаха на храсти. В един жарък летен ден, докато сменях листа си на пишещата машина, там ходех често да работя, я дочух да разговаря с някого на двора. Надзърнах от прозореца и що да видя – приседнала на дървена тринога, тя набиваше с чук камъните на дувара и им говореше: „Тебе тука ти е мястото. Тука ще живееш“. „да не си слънчасала, мари Невенке?“ – попитах я. „Тъй ме е учил бай Димитър, като редя камъните, да им говоря, да си легне всеки на мястото“.
Няма да забравя нощните снимки на „Вечери в Антимовския хан“, където тя играе Сарандовица. Бяхме превърнали в хан малкото селско читалище. Всички обитатели на махала Чомаците насядаха, за да гледат. Но селските баби възнегодуваха срещу мен, защото съм спирал непрекъснато артистите и не могат да видят как ще свърши туй театро.
Невена, милата, тръгна да им обяснява работата в киното и театъра с пътуване с влак София – Бургас. А в киното може да вземеш първо влака до Пловдив, пък да слезеш, да отидеш до Стара Загора, после пак да идеш до София и да стигнеш до Бургас.
„Значи три балета вместо един“, заключи най-окумуш бабичката, жена на майстор Димитър.
Щом спрях за поредния дубъл, тя заяви ядосана, че много добре си пътували артистите, ама аз съм ги карал, вместо с един билет, да се бръкнат за три билета. Взе си столчето и се прибра сърдита вкъщи“.
Павлов е свидетел как Ванга окуражава Невена Коканова да си осинови детенце. „Тейка (от Теодора - 6 р.) е късметът ти”, повтаряла ясновидката на деликатната душа на Невена. Актрисата и режисьорът са посещавали веднъж в Петрич леля Ванга, а тя винаги ги е приемала като свои духовни приятели. Свидетел е как Ванга е благославяла всяка нова роля на Невена. Наричала я керко (дъще), а него гълъбо (вероятно заради благия му нрав). Години след кончината на пророчица излиза книгата му „Ванга, каквато я видях“.
Всъщност разказвайки за себе си, Павлов неизбежно преминава през приятелствата си с едни от най-даровитите ни актьори. Той носи кръста при погребението на Леда Тасева през 1989 г. Тя му възлага тази тежка задача, преди да почине. Защото…
На рождения ден на режисьора 2 април двамата си спомнят своя игра, пропита с черен хумор- писали си един на друг епитафии за смъртта. Павел написал за приятелката си следното четиристишие:
Във този гроб почива Леда. Замлъкна острият език и страстните очи не гледат. Животът й бе дълъг вик!...
„Пупа, ти трябва да ми носиш кръста, защото написа оная точна епитафия“, пожелава в последните си дни вглъбената актриса.
Седмица преди да почине, специална задача му поставя и Невена Коканова. Тя предава на него и на дъщеря си чувал, чието съдържание им остава неизвестно, но ги зарича да го изгорят. Предполага се, че това са писма до Невена с дълбоко лично съдържание…
Някои смятат, че тук са и писмата, които си е разменяла с Раде Маркович
А сега, когато й него го няма? Режисьорът никога не се е женил и не оставя наследници. Не е известно да е правил завещание.
Във Виена живее сестра му, която също е без деца и съгласно юридическата справедливост жилището му в софийския квартал „Лозенец" ще бъде притежание на нея. Павел Павлов живее в същата. кооперация, в която апартамент имат Коко Каменаров и Радина Червенова. Какво ще се случи с личната колекция на театрала от картини, снимки, книги, документи, лични вещи на известни актьори, никой не се наема да твърди еднозначно.
Павлов притежаваше няколко платна на един от най-големите български живописци – Иван Кирков, с когото бе особено близък. Веднага след новината за кончината на режисьора БНТ промени програмата си. Излъчи се епизод от предаването „В близък план“ с участието на Павел Павлов. На 14 октомври, събота, от 18.30 ч. БНТ 4 излъчва „Скъперникът“ – телевизионна театрална постановка под режисурата на Павел Павлов по едноименната пиеса на Молиер. На 15 октомври, неделя, от 21 ч. в рубриката „БГ киновечер“ БНТ 1 показва игралния филм „Горски хора“ под режисурата на Павел Павлов и по сценарий на Иван Станев. В главните роли във филма, екранизация по романа на Добри Немиров „Дело №9“, са актьорите Невена Коканова, Иван Иванов, Коста Цонев, Наум Шопов, Марин Янев и др.
Сайтът pаvelpavlov.eu помества информация за телевизионното му и театрално творчество, както и за писателската дейност – разкази, романи, мемоари. На писането се отдава в годините, когато загубил приятелския си кръг, самотата му е крещящо осезаема.
Източник: Уикенд
