Бони споделя, че пее откакто се помни, а на сцената е още от ученичка.
Учителката й по музика е тази, която първа забелязва самородния й талант. След хоровите изяви в 12-ти клас заминава със свой собствен оркестър за бившата вече Югославия. Там работи близо 3 години като междувременно не спира да усъвършенства гласа си.
В родината си се връща с оркестър Елит и започва работа за „Пайнер“.
На 12 декември Бони отбеляза шумно рождения си ден в компанията на 80 приятели и роднини. Твърди, че винаги си пожелава едно и също – здраве в изобилие, защото то е най-важното. Надява се, че идната година ще е по-успешна във всяка една сфера от живота й.
По отношение на отминаващата година твърди, че в професионален аспект е била направо прекрасна, а в личен – категорично отказва да коментира.
Обожава рождените си дни и твърди, че тазгодишният 12 декември е бил незабравим.
Като повечето хора и тя обича подаръците. Смята, че след като нещо й е подарено с обич, значи е ценно, без значение на каква цена е.
Старае се да забравя тежките моменти, които вече са минали, не обича да се връща назад. Смята това за безсмислено, тъй като вече е преживяла болката. Най-хубавият момент в живота й е раждането на дъщеря й.
За разлика от мнозина не се притеснява от старостта, тъй като според нея всяка възраст има своя чар. С годините човек става по-мъдър, уравновесен, разумен и балансиран. Освен това към днешна дата се харесва много повече как изглежда в сравнение с преди 20-30 години.
Предполага, че след 5 години вече ще е баба и ще има внуче. Ще е зряла и успяла жена, ще е още по-уверена в себе си. а освен това може да има и нов мъж до себе си. Няма никакво намерение да слага край на кариерата си нито след 5, нито след 10, нито след 15 години.
Смята, че съдбата на човек е предопределена. Продължава да вярва в любовта и смята, че тя е важен фактор не само в нейния живот, а и в живота на всички хора. За себе си казва, че е била влюбчива, но вече не е и допълва, че вероятно е поумняла. Сега е по-зряла и по-предпазлива.
Първият й хонорар бил колкото средната заплата по онова време. Случвало се е да бъдат с оркестъра на 6-7 сватби седмично и съответно вадели много добри пари. С първия хонорар купила подаръци за цялото си семейство и била много щастлива, че има възможност да ги зарадва.
Източник: Уикенд
