Джина Стоева е сред най-популярните фолк певици у нас – винаги провокативна, със собствен стил и глас, към който феновете не могат да останат безпристрастни. Музиката на Десислава, както е истинското й име, варира между обработен български фолклор и типичните балкански ритми.
След още 2 години ще отпразнува 50-ия си юбилей. Отсега е започнала да си прави списък с приятели за юбилея й, стига само да е жива и здрава. Притеснява се, че животът става все по-скъп, само избори след избори, няма край, няма светлина в тунела. Не може да си обясни, след като политиците са наясно, че резултатът ще е същият, защо отново ни въвличат в загуба на време и пари – 100 млн. лв. струват всеки едни нови избори – безобразно харчене на публични средства при толкова дефицити в социалната система на страната.
В личен план пък се притеснява от липсата на време, макар че е много добре организиран човек. Макар да го кара по важност, явно някъде греши и понякога не знае откъде да започне, което я навява на мисълта, че грешката вероятно е в нея. Стреми се да намери баланса, за да може да се справи с всичко.
Признава, че отдавна не гледа новини, освен ако не попадне някъде на пуснат телевизор. Преживява нещата и това я натоварва допълнително. Разбира се в течение е с основните събития, но гледа да не се натрапва излишно. Радва се, когато българи прославят страната ни.
По време на пандемията изкарала курс по йога при Даниела Димчева. Толкоз заразно било, че искала още и още, и записвала курс след курс.
Вярва, че любовта е много силно емоционално явление, в което има красота и себеотдаване. Според йогата обаче, тя може да има и вредно влияние, тъй като тази емоция те изважда от твоя център, а в йогата стремежът е към баланс във всичко. Липсата на баланс е жестоката крайност на вредите от любовта, но тя има различни форми и е прекрасно да присъства в живота ни, тъй като само с нея се чувстваме живи.
Не се притеснява толкова от старостта, колкото от физическите промени в тялото – болежки, по-трудна подвижност, понякога и невъзможност от самостоятелно обслужване…
С напредването на годините, все по-лесно успява да разпознае кога някой е сърдечен и искрен, и кога е воден от интереси. Понаучила се е и кога, колко и на кого да се доверява. И въпреки това не изключва възможността от допускане на грешки, но човек така се учи. Понякога уж да ти избодат очите, ти изписват веждите. Доверява се главно на интуицията си, а ако се опари, следващият път духа.
Не знае с какво би се занимавала, ако не беше пеенето, но припомня, че има икономическо образование. Освен това можело да е и дизайнер например, тъй като е ушила редици тоалети у дома на крачна шевна машина. Освен това е работила като шивачка в една русенска фирма. А не е изключено да се бе насочила към спорта. Много искала да учи международен туризъм във Варна, винаги е обичала географията и пътуванията и много вероятно да бе заложила на нещо в тази посока. Езиците също й се удавали, можело да стане и преводач. Музиката обаче е нейното призвание, което винаги я е водило.
Първите й спечелени пари далеч не са от първата й работа като сервитьорка. Били на вилата и баща им ги мотивирал с 1-2 стотинки за заловен колорадски бръмбар. Със сестра й пощили цял ден картофите и се молили да има повече гадинки. Изработили 5 лева и ги дали за шоколад. Иначе с първата голяма парса си купила безжичен микрофон. Много пари е дала за дрехи и обувки. Суета… Като се замисли, ако можеше да си ги върне, щеше да си живее спокойно старините.
Мечтае си да открие собствена зала по йога, да помага на хората да се чувстват добре. Иска дъщеря й Ивая да е здрава, успешна, късметлийка и да я вижда щастлива и усмихната. Копнее да изпита щастието да стане баба, а не само да чува за него. Мечтае да е здрава, спокойна, обичана, обичаща, да има възможност да пътува, да вижда нови места, да преживее още изгреви и залези…
Източник: Уикенд
