Карлос Насар е име, което звучи със сила – сила на успехи, рекорди и почти митична концентрация на подиума. Но зад медалите и зад непоколебимия му силует стои друга тежест, която няма нищо общо с металните дискове в залата. Това е тежестта на личната история – на раздели, рани и израстване, което започва твърде рано.
Карлос говори открито за най-болезнените страници от своето минало. Раздялата на родителите му е била не просто момент на объркване. Това е била точката, в която едно момче е трябвало да се превърне в стълб на семейството.
„Когато баща ми се върна, си помислих, че най-вероятно съжалява. Той го каза. Много пъти”, споделя щангистът. Но Карлос знае: истинската прошка не идва с думи. Тя идва със способността да погледнеш назад, без да се обърнеш срещу човека, който ти е причинил болка.
В откровението си пред Мон Дьо по Нова телевизия той описва неща, които тежат повече от всяка щанга:
„Исках да бъда силата в това семейство, тъй като всички много страдахме от факта, че баща ни ни напусна. Братята ми отказваха да го приемат, майка ми също… Изпитвах болка, че те се чувстват така, дори болката беше по-голяма от това, че баща ни ни е изоставил.”
Тази болка, насочена не към себе си, а към страданието на близките, казва всичко за характера му.
„Разбрах, че колкото и да ме боли, просто продължаваш напред със следващата си стъпка, защото иначе почвата под теб омеква и ти потъваш“, споделя той.
Източник: hotnews.bg
.
