Вероятно, ако чуете името Ивайло Василев Стоянов, ще ви се стори непознато, но едва ли има някой, който да не познава Мариус Куркински. И тук е моментът да отбележим, че всъщност тези две имена са на един и същ човек.
Сред обществото Ивайло е популярен с артистичния си псевдоним Мариус Куркински, който носи още от първия моноспектакъл, поставен на сцената на Младежкия театър преди точно три десетилетия.
Той е от хората, които са способни да те вдъхновят и да те накарат да се усмихнеш, замислиш…
Въпреки добрите отзиви за първия му моноспектакъл „Дон Жуан“, той не успял да просъществува дълго време. Имало проблеми и от рода на това защо млад артист играе сам в театъра, откъде накъде и др.
Веднага, след като става ясна съдбата на „Дон Жуан“ в Младежкия театър, започва работа и по втория си моноспектакъл „Песен на песните“, който е по Стария завет на Библията. След него се появява и третият му моноспектакъл „Дамата с кученцето“, на който някак спонтанно започва да се събира все повече публика.
Мариус е от хората, които непрекъснато са подложени на изпитание. През 2009-2010 г. имал сериозно личностно и морално пропадане. Бил в абсолютно отчаяние с последвалите негативни проявления, но категорично отказва да разкрие повече подробности от този си период.
Категоричен е, че животът не трябва да се погубва с униние, отчаяние и меланхолия и допълва, че това са грехове, голямо зло, с които човек буквално изпада в неблагодарност за даденото му от Господ. Макар да осъзнава ясно, че е грешен, вярва и в борбата срещу греховността.
Категорично отказва да коментира дисциплинарното уволнение на режисьора Александър Морфов от директора на Народния театър Васил Василев. Смята, че един крещящ глас по-малко, е добре за ситуацията.
Не му харесва обаче факта, че медиите обръщат внимание на народния театър само при скандал, а многобройните хубави представления потъват в неведение.
Винаги, когато има възможност, Мариус посещава баща си, който живее във Варна и се е превърнал в негова муза. На Великден били заедно. Осъзнава колко много неща е пропуснал през младостта си, но успява да навакса. Гледа да посвещава колкото е възможно повече време на родителя си, тъй като контактът му с него е смислен и полезен.
В заключение посочва, че когато човек е гневен, трябва много да внимава, тъй като изпадайки в гняв, става подвластен на Дявола, което е голям грях, особено, когато се нараняват други хора. Към днешна дата е стигнал до извода, че още в мига, в който се появи зачатък на гневна мисъл, трябва да се вземат мерки срещу озлоблението.
Източник: Уикенд
