Предвид факта, че Нона Йотова е израснала в семейството на писателя Кръстю Кръстев е съвсем логично да попадне от ранна детска възраст под магията на изкуството във всичките му форми. Баба й е народна певица, а двамата й вуйчовци са музиканти. Музиката и театърът са в кръвта й.
През кариерата си работи в театър „Българска армия“, театър „Възраждане“ и Театър 199, пред входа на който има нейни отпечатъци по Стената на Славата. Композира и изпълнява авторска музика. Омъжена е за бившия вътрешен министър Богомил Бонев.
Към днешна дата е заета с репетиции по черната комедия „Докато смъртта ни раздели“. Освен това продължава и работата си по втората книга със стихове и нов албум, които ще излязат заедно в комплект. Заглавната песен на албума и книгата е „Ловци на бисери“. Тя вече е готова и е в YouTube.
Категорична е, че би се включила в политиката само, ако има лидер, когото уважава и би подкрепила. Мечтае да промени законите, касаещи културата, както и Закона за меценатството, за хазарта и най-вече срамния 0.4% бюджет за култура, какъвто е сега.
По повод рождения й ден, който отбеляза на 25 октомври си е пожелала много съкровени неща, а иначе и тя като всички, си пожелава здраве и да живеем в мир. Относно подаръците за нея е много важно кой ги подарява, тъй като една дума, означаваща обич е напълно достатъчна. Иначе като всяка жена и тя обича подаръците.
Не се притеснява от годините, за нея е важно да се чувства и изглежда добре. Не би изпаднала в крайно смешно положение да се наблъска с ботокс. Категорична е, че подобни процедури не са направили никого по-млад. Отдавна е осъзнала, че външният вид до голяма степен е ген.
Определя себе си като успяла жена в основното си задължение към природата – родила е син. Подчертава, че разбира се не гледа толкоз опростено на нещата и зависи кой какво разбира под успял човек. Някои неща в живота е успяла да постигне, а други не. Продължава да мечтае и да сбъдва мечти.
Признава, че никога няма да свикне с хорската злоба и завист и допълва, че хората са безпощадни, но никога няма да бъдат този, на когото завиждат.
Имала е много хубави моменти в живота, но е убедена, че и още много такива й предстоят. Като най-лошия момент в живота й определя смъртта на майка й, която издъхнала в нейните ръце. Вярва в съдбата, както и в правото на избор и свободната воля на човека, защото тя съществува и не бива да се отказваме от нея.
За нея любовта е всичко. Тя, заедно със светлината, създават този свят. Признава, че е от влюбчивите, но пък и лесно разлюбва, виждайки, че е хлътнала по нещо фалшиво. Към днешна дата няма много приятели, но страданието е за тяхна сметка. Веднъж изгубено, доверието й не се връща обратно. Но пък обича ли, обича завинаги.
Източник: Уикенд
