Знаменитата певица Богдана Карадочева изпълнява песни, които са радост за душата, но пък и винаги има да разкаже по нещо интересно от живота с много поуки. Всичко у нея издава голяма класа и аристократичност и няма как да е иначе, предвид че е потомка на славен и заможен столичен род, в който добрите обноски и уважението към традициите са били нещо напълно естествено.
На 19 юли кралицата на шансона отбеляза 75-ия си юбилей и макар да не била планувала да празнува, отбелязали рождения й ден страхотно – на 18 били на концерт на Васил Найденов, а след това отпразнували и повода. И макар да било импровизирано, имало и торта, на която изгасила много свещички. Полели повода с шампанско и се веселили до ранните часове на 19 юли.
Признава, че след като майка й и брат й напуснаха този свят, й е мъчно. Това е първият й рожден ден без брат й, който й липсва страшно много. Отбелязва, че когато празнува с приятели не пее евъргрийните си, не си тананика песните й и у дома, докато върши нещо, но това далеч не означава, че не си ги харесва. Просто обича да пее на други.
За нея подаръците не са важни, винаги е била над материалното. Ценни са й най-вече хората, които са с нея през годините и прекрасните им отношения, взаимното уважение… Не крие обаче, че много обича да й подаряват цветя, на които няма насита.
Твърди, че се чувства на толкоз, на колкото е – на 32. И бърза да цитира думите на голямата актриса Мерил Стрийп: „Остаряването трябва да се приема, дори да се прегръща. Животът е безценен и когато си загубил много хора, осъзнаваш, че всеки ден е подарък. Не губете време в тревоги за кожата или килограмите си. Развивайте това, което правите, това, което докосвате, не съжалявайте, че остарявате. Остаряването е привилегия, която на мнозина е отказана“.
Категорична е, че не се дава на годините, които за нея са просто цифра и допълва, че духът й е същият, както и преди десетилетия – винаги е готова да някоя нова лудост, каквито е правила цял живот.
По всяка вероятност е пропуснала редица шансове в живота си, но не съжалява за нищо. Това е бил пътят, съдбата й, така е трябвало да се случи. Дава си сметка, че човек не може да се противопостави на съдбовните и божиите решения.
Това, което остава непроменено през годините е фактът, че е родена да обича – обича близките си, приятелите си и хората като цяло. На всеки може да напише „Обичам те!“. Изпитвайки това чувство, не може да гледа с лоши очи. Убедена е, че хората трябва да вървят напред и да се опитат да бъдат по-добри, убедена е, че с любов всичко ще се промени към по-хубаво.
Вярва, че съдбата на човек е предопределена и всеки си носи кръста. Според нея завистта е нещо много жалко и тъжно и никой не може да има късмета и таланта на другия. Има хора, които са богопомазани и такива, които не са, съдба…
Не е безкомпромисна, възпитана е да прощава. Макар да не забравя, винаги дава прошка. Не понася обаче лъжата и дребните мошеници. Навремето прекрасната й майка я научила, че да те нарекат тарикат или хитрец, е много обидно, тъй като означава, че човек не е интелигентен и мислещ. Към днешна дата обаче тези думи минават едва ли не за комплимент, което според нея е много тъжно.
Всичко я радва, дори топлото време. Радва се на децата, цветята, приятелите. Дразни се, дори се ядосва от начина на говорене на родните политици в парламента. Намира за скандален начина им на общуване един с друг, и смята, че това, което правят за България е безобразие. Не харесва много неуредици в страната ни, от известно време й прави впечатление, че във всичко първо се търси проблем, което е смешно.
Тъгува за хората, които станаха жертви на пожари и стихии. Човек не може да се бори с природата, но е нечовешко и престъпно, ако имоти и съдби са унищожени заради нечия небрежност и безхаберие.
Не вярва, че скоро ще имаме редовно правителство, тъй като за постове и депутатски места се кандидатират яростни хора, които говорят със свити устни. Чуди се нямат ли възпитание… и допълва, че политическата атмосфера в страната за съжаление е опорочена до крайна степен.
Работи върху нови песни и се надява, че ще станат хитове, макар да няма точна рецепта за това. Вярва в доброто и късмета – той е много важен както за самия човек, така и за живота и работата му. Никога не знаеш дали една песен ще стане популярна и смята, че именно в това се крие магията.
Дава си сметка, че творците от нейното поколение, са били по-смирени, гледали с почитание и огромно уважение колегите, отнасяли се с респект към думите и музиката, но днес за огромно съжаление не е така. Младите си мислят, че едва ли не всичко започва от тях, което е смешно и глупаво. Въпреки това обаче им желае от сърце успех и дълголетие на песните им. Съветът, който би им дала е да пеят по-смислени текстове, за което е нужно и да четат поезия, тъй като без истински и качествени стихове, просто не става. Ако думичките не струват, песните няма да влязат в домовете на хората.
От майка си е взела външния си вид и това, че се смирява и прощава, както и да вярва в божията справедливост и да понася достойно ударите на съдбата. Не може обаче да си спомни по какво прилича на баща си, тъй като била едва 10-годишна, когато го изгубила. Бил ларж човек и смята, че е наследила тази си черта от него, както и това, че е много доверчива, също като него.
Готви с много любов, но изобщо няма претенции, че е ненадмината в кухнята. Предпочита месцето пред зеленчуците.
Отговорна е към здравето си и веднъж годишно си прави профилактични изследвания – кръвна картина и кардиограма, но не обича да се вторачва.
Източник: Уикенд
