Преди дни Италия обяви Ал Бано и Клаудио Вила (1926 - 1987) за най-големите си гласове. И макар условността и субективността на класацията, резултатите никак не са озадачаващи. И двамата изпълнители символизират вокалното изящество, творчеството им се счита за класика в забавната музика. Българският естраден певец Димитър Йосифов е особено развълнуван от избора, тъй като е личен приятел и с двамата първенци и с удоволствие се връща към тези срещи.
Клаудио Вила – Реучо (Царят) на италианската песен гостува през 1963 г. у нас с голям успех, припомня Йосифов, който от 1952 г. до днес следи фестивала „Сан Ремо“.
„На един концерт в Летния театър на София пя близо два часа под дъжда с чадър и шушляк. На другия ден отивам към 11 ч. в хотел „Балкан“, той не може да говори. Веднага го заведох пи д-р Банева – фониатър на операта и моя близка. С разни капки, с електромасажи и едни бонбони за глас – „Еуфон“, успя да го спаси. И вечерта отново пя, сякаш нищо не се е случило. Неговата спасителка бе на първия ред в Летния театър. Накрая Клаудио слезе от сцената, прегърна я и я разцелува, повтаряйки „вълшебница, вълшебница“.
Певецът бе луд по коли и мотори. С един „Мерцедес, последен модел, от „Тримона”-
Пловдив до хотел „Балкан“ по стария път пристигна за час и половина. Неговият преводач Асен Марчевски едва слезе от колата с посинели пръсти от стискане на дръжките.
При повторното гостуване дойде с двуместен „Мерцедес” и катастрофира. На Марчевски, който с право се е страхувал още първия път, лицето беше в белези от счупените стъкла”, разказва автентично Димитър Йосифов.
Великият Клаудио получава инфаркт през януари 1987 г. Точно на финала на фестивала „Сан Ремо” същата година отчаяно скъсва всички маркучи от медицинските системи, поддържащи живота му, и умира. Тъжната вест помрачава финала на „Сан Ремо” – съобщена е, когато се обявяват победителите – Джани Моранди, Умберто Тоци и Енрико Руджери с песента „Можем да дадем повече”.
В годините, когато БНТ излъчва фестивала „Сан Ремо“, Димитър Йосифов е сред преводачите
в ефир. През 1997 г. лично присъства за първи път в курортния град и прочутия му театър „Аристон”. Акредитира се сред журналистическото братство. Пандемията прекъсва почти ежегодната му традиция...
Ал Бано и Димитър Йосифов
През 2004 г. в Сан Ремо българинът получава международната премия – „Мирта Габарди” – посланик на италианската песен. През годините най-популярните италиански изпълнители са били удостоени с тази премия. За сравнение, година по-късно за „посланик” е обявена европейската легенда Катерина Валенте. Пак през 2004 г. италианският президент Карло Чампи удостоява Димитър Йосифов с ордена „Кавалер на златната звезда за солидарност с Италия”. Но да се върнем на приятелството му с родения през 1943 г. (на 20 май) Ал Бано,
скрепено и в радост, и в беда.
„С Ал Бано бяхме често заедно, дори му бях „бодигард” – биеха за автографи. По няколко телевизии представихме автобиографичната им книга, която преведох на български. Заедно с книгата му у нас излезе и една касета с негово позволение – „Непознати или малко познати песни”.
Една вечер след поредната програма на фестивала ме заведе в рибен ресторант, където освен хубавата риба пихме ароматно бяло вино „Феличита”, негово производство. Сподели ми, че има малко производство от 400 бутилки.
Попитах го какво прави с джибрето – той ми отговори, че го изхвърлят. Предложих му другия път да не го хвърля, а да отида и да сваря качествена ракия”, шегува се ветеранът на българската естрада.
Роден през 1935 г., завършил италианска филология, Димитър Йосифов с лекота общува с легендите на италианската музика. Той е българският певец, изпълнявал най-много у нас италиански шлагери – и в световния им апогей през 60-те и 70-те, и в следващите десетилетия. На редица свои колеги помага за произношението или с превод на текста.
„Връщам лентата петнадесетина години по-рано от тази среща. Не беше дошъл още 10 ноември... След рецитал на Ал Бано и Ромина на „Златния Орфей” от 1984 г. имах среща с тях в хотел „София” да взема интервю за програма „Хоризонт” на БНР. Бяхме седнали на откритата сладкарница, започнахме интервюто, но имаше много шум и тогава Ал Бано предложи да се качим в апартамента.
Още не бях включил касетофона и – без да се чука, влезе тяхната преводачка, обърна се към мен и ме попита: „Кой ви разреши да се качвате тук?”. За малко щеше да ме арестува, а Ромина и Ал Бано останаха втрещени. Ал Бано още си спомня за този ужасен случай", разказва Йосифов.
Той е свидетел и на срещата на Ал Бано и Ромина с Ванга. По-точно – той ги завежда, откликвайки на молбата им да попитат пророчицата за съдбата на изчезналата им дъщеря Иления. Родителите получават в Петрич частично успокоение, че наследницата им се намира на друг континент, но е жива.
Източник: Уикенд
