Антон Радичев има зад гърба си участия в десетки театрални постановки и в над 40 кинофилма, сред които и култовите „Оркестър без име” и „Маневри на V етаж". 77-годишният актьор с прякор Баба Тонка е популярен и от малкия екран – дълги години той бе част от екипа на забавното предаване „Клуб „НЛО”, изпълняваше главна роля в сериала „Етажна собственост“, а се подвизаваше и като Леонид в хитовата комедийна поредица „Ол инклузив”.
В следващите редове ще научите куп любопитни подробности за кариерата и живота му, както и за най-актуалните му здравословни проблеми.
- Г-н Радичев, празнувахте ли имения си ден на 17 януари?
- Обикновено празнувам в Народния театър, там черпя колегите си за Антоновден. И тази година стана така. С приятелката ми Еми сготвихме традиционните сарми с кисело зеле за гощавката по случай имения ми ден.
- Каква беше за вас отишлата си 2024 година?
- Миналата година беше успешна за мен в професионално отношение. В личен план обаче се оказа доста трудна. Дано повече да нямам такива.
- Защо, какво се случи?
- Имах куп здравословни премеждия. Няколко пъти влизах за лечение във Военна болница. Хич не в приятно да си хоспитализиран.
- Какви бяха здравословните ви проблеми през изминалата година?
- Мислех, че имам полип на дебелото черво, оказа, че е на стомаха. Проф. Кацаров го премахна с лапароскопска операция. От доста време съм с болки в кръста. Ходих и на рехабилитация в Павел баня, но понякога дискомфортът отново се завръща. Отидох в болница „Иван Рилски” при проф. Васил Каракостов, който каза, че няма смисъл да ми се прави операция. Имам дискова херния на четвърти и пети прешлен. Потвърди го и проф. Бусарски. Слава богу отдъхнах си, защото няма да се налага да се подлагам на трета хирургична интервенция в кръста. Преди 14 години проф. Каракостов, който тогава беше доцент, ме спаси. Той поправи работата на свой колега, покойник днес, който ме беше оперирал във Военна болница, за съжаление неуспешно. Отидох при него и за втори път оперира торакалната част на гръбнака, между девети и десети горен прешлен. Тази интервенция, за мое щастие, помогна. Десет дни след нея започнах да играя в Народния театър и да се снимам в киното. Звучи невероятно, но в рамките само на месец преживях една неуспешна и една успешна операция.
- Имате ли сега все още някакви проблеми със стомаха?
- Мислех, че след като са ми махали полип, всичко е наред. Дълго време нямах никакви проблеми и болки. През 2024-та обаче се притесних, когато изпражненията ми почерняха. Отидох при проф. Кацаров във Военна болница и се оказа, че имам вътрешен кръвоизлив. Веднага ме приеха в лечебното заведение и с хапчета, вливки и т.н. успяха да ми помогнат. Миналата година разбрах, че имам и гастрит. Пих антибиотик. През февруари, когато ще са минали 40 дни от хоспитализацията ми, ще трябва да ми се направят кръвни изследвания, както и такива на изпражненията. Тогава ще се разбере дали съм се повлиял добре от лечението. Надявам се, че резултатите ми ще са добри.
-Ограничихте ли приема на някои храни и напитки?
- Да, известно време не трябва да употребявам никакъв алкохол. Това обаче не ми е проблем. Пия рядко, а когато съм консумирал спиртни напитки, е било най-много по 50-100 грама. Трябва да избягвам и определени храни.
- В момента как се чувствате?
- Добре съм, имам сили. Сърцето ми е младо и въпреки че през 2024-та преживях доста неприятности, вече съм във форма. Чувствам се като човек, който живее втори живот. През 2024-та двамата с приятелката ми Еми бяхме на гости на племенника ми в Америка, за да празнуваме рождения му ден на 9 октомври. За съжаление, точно тогава връхлетя ураганът „Милтън” и осуети честването. Радостното е, че оцеляхме, след като заковахме прозорците на къщата.
-Какви са предстоящите ви актьорски ангажименти?
- Надявам се да съм здрав и всички болежки да са останали в отминалата 2024 година. Имам предложение от режисьор наесен да играя в негово представление в Добричкия театър. Ще поставя „Волпоне" и иска да се превъплътя в Корбачо. Това е роля, която навремето е изпълнявал Константин Кисимов в Народния театър. Мисля, че ще се справя добре. В Народния играя в „Колко е важно да бъдеш сериозен". Имам представления и с театрите на Дупница и Сливен
- След коя театрална роля разбрахте, че публиката ви обича?
- В театъра съм изиграл най-големите и желани роли. Радостен съм от факта, че съм участвал в три пиеси на големия ни писател Йордан Радичков – „Опит за летене”, „Суматоха" и „Януари". След „Опит за летене" получих националната награда за актьорско майсторство. Станах популярен с ролята си в спектакъла, направих силно впечатление на зрителите в Народния театър.
- А след коя роля ви споходи народната любов?
- Снимал съм се в над 40 филма. Първата ми роля в киното е в „На всеки километър”. Оттам станахме големи приятели със Стефан Данаилов, впоследствие беше и на сватбата ми. Любовта на публиката ме споходи в началото на 80-те, когато излязоха „Оркестър без име” и „Елегия". Не мога да не спомена и „Маневри на V етаж”, „Спирка на непознати”, където двамата с Катя Паскалева изпълнявахме главни роли. Разбира се, огромна популярност ми донесе и участието ми в забавното предаване „Клуб НЛО“ през 90-те години. Хиляди хора и досега ме свързват с шоуто, което беше на много високо професионално ниво.
- В коя своя роля се харесвате най-много?
- Кариерата ми тръгна ударно, когато бях назначен в Народния театър след завършването на ВИТИЗ. Късметлия съм, че съм имал възможност да контактувам и работя с Радичков. Бяхме много близки с него. Често ме черпеше с водка, когато измислях нещо интересно в представленията му, в които играех. Умеех да импровизирам. Доста алкохол съм поел с Радичков. Той самият пийваше малко – водка или ракийка, никога не е прекалявал. Най-близки до сърцето си съм чувствал пиесите „Опит за летене", „Суматоха" и „Януари”. Харесвам и изявите си в няколко филма. Въпреки че ролята ми на мъжа на Пепи в „Оркестър без име” е малка, много ми допада. Лафовете ми там и до днес се употребяват от хората. „Мене никой не ме е прецакал досега, а той ще ме цака с топла бира". Харесвам си и героя Андрей Гранитски – Графа в „Маневри на V етаж”, където с Велко Кънев и Стефан Данаилов играехме главни роли.
- Днес някой опитва ли се да ви цака с топла бира?
- Не, вече всички знаят, че мен не могат да ме цакат (смее се). Единствено през 2009-а ме излъгаха да участвам в предизборната кампания за депутат от партия „Лидер“ в 23-ти избирателен район в София. Обещаха да ми дадат 10 000 лева – за онова време това бяха сериозни пари. Участвах два-три път предизборната кампания, но ми платиха само 1000 лева. Излъгаха ме, прецакаха ме.
- Има ли нещо, което може да ви накара пак да влезете в политиката?
- Не, категорично не! Това не е за мен. Хубаво е всеки да си знае мястото. Надявам се сега новото редовно правителство да изкара целия си мандат. Имаме нужда от спокойствие и предвидимо управление.
- Приятелите и колегите как се обръщат към вас?
- И до днес ми казват Баба Тонка и Тонката. Историята с прякорите ми тръгна преди много години, когато се снимах в Русе. Прибирайки се в София, започнах да разказвам на приятели и колеги впечатленията си от Дунавския град – къде съм бил, в кой хотел съм спал... Казах и че точно срещу хотела е паметникът на Баба Тонка. Оттам ми тръгна Тонката и Баба Тонка. Викали са ми за кратко и другарката Обретенова, а след 1990 г. станах госпожа Обретенова.
- Виждате ли редовно дъщеря си Кристина, внучката и внука?
- Да, често се чуваме и виждаме. Обичаме си се. На Бъдни вечер и Коледа бяхме заедно с дъщерята и внуците. Редовно ходя в дома на Кристина, за да ме подстригва. В началото на 2025-а пак й гостувах и оправи прическата ми. Внучката е първа година студентка, учи за ай ти специалист. Внукът е в 9 клас, много готино и будно хлапе.
- В какви отношения сте с бившата си съпруга, майката на дъщеря ви?
- Отношенията ни са съвсем нормални. Чуваме се и се виждаме. Имаме нещо, което ни свързва завинаги – дъщеря и двама внуци. Разбираме се с бившата.
- От колко време сте заедно с приятелката ви Еми? Мислите ли за брак?
- С Еми сме заедно вече 20 години. От доста време живеем в къщата й в кв. „Овча купел". Засега не мислим да сключваме граждански брак, по-скоро ще продължим да си живеем на семейни начала. И двамата не искаме да се женим.
- Ходите ли и до вашия апартамент? Бившият ви зет – ексводещият на Нова телевизия Богомил Грозев беше заложил жилището ви срещу кредит. Освободи ли ви най-накрая от бремето и ипотеката?
- Ходя редовно да наглеждам апартамента. Богомил все още не е прехвърлил ипотеката, но явно редовно си погасява кредита в банката, защото още не съм получил известие, че ще ми вземат дома. Хубавото е, че си плаща вноските. Лошото е, че ще трябва да прави това още доста години, а аз ще треперя за жилището си. Моля се да е образцов платец и занапред, но най-много искам да ме освободи от товара, като си прехвърли ипотеката върху свой имот.
- Мислил ли сте с Еми да заживеете във вашето жилище?
- Не. След като се запознахме, всеки си живееше в свой дом. След време реши да си продаде апартамента и купи къща с двор в кв. „Овча купел”. Имаме сега градина, в която си гледаме зеленчуци. Притежаваме дори и лозя. Кой е като нас – хем сме в София, хем си живеем прекрасно в къща.
- Защо не отдадете апартамента си под наем?
- И за миг не съм се замислял да го отдавам под наем. Да, вярно е, че така ще получа пари, които мога да добавя към бюджета си, но има риск да попадна на лоши наематели. Ами ако нанесат сериозни щети на имота, които е трудно да се поправят? Може да излезе тогава, че разходите ще са ми повече от приходите.
- Какви са сега месечните ви приходи?
- Получавам към 3000 лева на месец. Около1000 лева ми е пенсията, а другите пари са от актьорските ми ангажименти в представления и филми. Планувам скоро да говоря с председателя на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев, за да се информирам какво се случва с пожизнената пенсия от 700 лева, която разбрах, че ще получавам. До момента не съм взел нито лев от нея. Явно трябва редовно правителство да гласува предложението. Не знам подробности, но се надявам да ми отпуснат най-накрая тези пари. Дано да не размислят и да не решат като бившия министър на културата Боил Банов. Той преди време ми каза, че съм бил млад за пенсия. Да, младолик съм наистина, но все пак съм на 77 години
- С личния си автомобил ли пътувате за представления в провинцията?
- Случва се понякога, но рядко. Имаме си служебен превоз. Спокоен съм при пътуванията ни извън София. Шофьорът ни Дани, който е и режисьор на спектакъл, в който играя, е много внимателен зад волана. Никога не сме изпадали в стресови ситуации, докато той ни е возил.
- А когато вие сте карали, имали ли сте стресови ситуации?
- Само една. С тогавашното ми волво, което бях купил от Швейцария, се блъснах в умрял кон на пътя. Явно някой друг шофьор преди мен го беше ударил. След сблъсъка с животното нямах никакъв проблем, а и другите двама в колата бяха добре. За съжаление обаче, автомобилът ми вече ставаше само за скрап.
- Редовно сте с шапка на главата. Колко капели имате?
- Много са, към 30. Не знам точната им бройка. Предпочитам шапките с козирка. Повечето мои са черни.
Източник: Уикенд
