Христо Ламбрев от „Сигнал“, който е сред създателите на групата през 1978 г. и неин пианист до 2002 г., озаглави биографичната си книга „Един живот за музиката“. Той е роден в Пловдив, син е на оперен певец. Първите си мелодии създава още в детските си години. В съавторство с колегите от групата написва и няколко от хитовете й.
„Започвам с истории още от музикалното училище, след това Консерваторията, група „Златни струни“, „Сигнал“. След това съм работил с около 40 певици и няколко групи. В книгата има изключително богат снимков материал – например от първия концерт на „Сигнал“ за работниците на строящото се НДК, когато все още се строи Дворецът на културата в София… то е отворено все още, вижда се небето…
Освен снимки на третата страница на книгата има и QR код, който осигурява достъп до You Tube секция, където читателят може да чуе като бонус моя авторска инструментална музика, последната ми балада, както и интересни клипове, които съм направил върху моя музика“, пояснява за книгата си Христо Ламбрев.
Във върхов час на актуалността си – когато музиката на „Сигнал е превзела класациите и младежките домове, групата пристига в Бургас за пореден концерт, който с нищо не предвещава, че ще бъде най-проблемният – този от 10 февруари 1982 г.
Представянето всъщност е било планувано за 9-и и музикантите идват навреме в уречения ден. От местната Концертна дирекция, настанявайки ги в хотел „България”, им казват, че има малка промяна в програмата, тъй като спортната зала била заета с друго мероприятие. Ето защо концертът се мести на 10-и, а за настоящия бил предвиден извънреден в близкото градче Грудово.
„Само че ние не знаем, че за девети билетите за бургаската зала „Изгрев” са продадени, а за десети се продават други, като за втори концерт, разплита кълбото на скандалната случка Ламбрев. - Отиваме си в Грудово, залата там е пълна и хората са щастливи и доволни защото рядко идва нещо, а за „Сигнал“ отдавна си мечтаят. Докато техниците прибират осветлението и апаратурата след концерта, вечеряме набързо в местния ресторант и се връщаме нормално в окръжния град. На другия ден отрано започва да се събира голяма тълпа и преди да сме завършили построяването на сцената, започват да пускат публиката.
По принцип трябва всичко да е готово, да се изпробва осветлението, апаратурата и инструментите и ние казваме кога да пускат – такава е обичайната практика. В случая ни поставиха пред свършен факт, че няма как да върнат билетите и парите, ако искаме да отложим концерта. Положението наистина беше взривоопасно и както знаете, като се люшне тълпата, няма спасение. Как не паднаха двете предни кули с прожектори върху хората, просто не знам. По едно време милиционерите от охраната извадиха палките и започнаха да удрят, а публиката беше предимно от ученици. Не можехме да продължим, все едно на два-три метра от нас нищо не се случва. Спряхме концерта и певецът каза по микрофона, че „Сигнал” не са свикнали да свирят и пеят под удари на палки. Това беше всичко, след което охраната се изнесе гузно от залата и станахме свидетели на нещо рядко срещано – бих го нарекъл „дисциплина на тълпата" – всички искаха концертът да продължи и няколко по-едри и яки момчета излязоха най-отпред, направиха нещо като кордон, хванати за ръце, и до края на концерта нямаше никакъв инцидент повече.”
Затишието е пред буря. Групарите си тръгват нормално от Бургас и продължават турнетата. Но след няколко дена идва нареждане да се спрат оставащите концерти и да се приберат в София до изясняване на „бургаския инцидент”. Отиват в ръководството на Концертна дирекция и там им е предоставено писмо с близо 10 обвинения по точки. Христо Ламбрев е запомнил следните: че излизат на сцената със скъсани дънки; пеят на английски език; подстрекават публиката към бунт; в Грудово след концерта се напили в местния ресторант и се „търкаляли като свине".
„Най-лошото беше, че го обърнаха на политически въпрос – с измислени и целенасочено украсени фрази като: „Долу полицейските палки", „Да живее свободата! и т. н. Последствията бяха наистина жестоки – наказание за една година без концерти, без право на работа, спиране на песните по радио и телевизия и продажбата на плочи”, припомня Ламбрев.
Неизвестното за феновете е, че наказанието е било персонално за вокала Данчо Караджов, но останалите проявяват солидарност и отхвърлят предложението на Концертна дирекция да му намерят заместник, с когото да продължат под името „Сигнал”.
Забраната за една година е вдигната след осмия месец. Добросъвестният полковник Нанов установява в разследване, с което доказва, че музикантите излизат в специални сценични костюми, пеят само на български, не пушат и не пият. „Остана само проблемът с казаните по микрофона думи, които отделните хора пресъздаваха по различен начин", казва съоснователят на групата.
На табла и мач с преподавателя си Георги Костов
Емблематичната песен „Да те жадувам” е композирана за „Сигнал” от Георги Костов по едноименното стихотворение на Любомир Левчев.
„Бях завършил вече Консерваторията, но това не означаваше, че уважавам по-малко моя преподавател по хармония Георги Костов, който години беше ректор на висшето учебно заведение, а беше и министър на културата.
Уговорихме едно работно гости у тях и след малко мезета и приказки установих, че Жоро Костов е един от най-добрите табладжии, с които съм играл. Освен това сме играли и футбол в Консерваторията. След забавната част на гостито седнахме на пианото и за първи път чух „Да те жадувам”. Стилът отиваше повече към марш и професорът държеше да има точкувани отговори на темата – като от фанфари (тромпети и брас секция). Естествено, за това ме беше извикал, да се намери най-добрият вариант за аранжимент. Дотогава бяхме реализирали няколко песни в стил традиционен рок, от които „Лятото премина се радваше на успех и популярност. Опитах същия подход, после два-три други варианта, но нещо не се получаваше, припомня Ламбрев.
И тогава той засвирва първоначалния марш като балада – така любимата от десетилетия „Да те жадувам“. След първоначалното всеобщо въодушевление аранжорът чува професионална реплика, разбира се, на шега: „Какви са тези паралелни квинти и кванти, да не забрави, че съм ти учител по хармония? Иначе хубаво се получава, давай…“
Проблеми с любимата песен на малцинствата
Сред забраняваните песни на „Сигнал"са култовата „Може би". Временно била спряна от излъчване по радио заради фразата на поетесата Надежда Захариева, че „не е добър денят” – недопустимо. за социалистическото битие.
„Вечен кръстопът” - песента за Мина и Лора, била атакувана по религиозни съображения заради фразата на Орлин Орлинов – „Дъщеря на дявола и Бога.
Но най-дълго продължила борбата за „Приказен свят" – заради съвпада на появата й с Възродителния процес. Проблем открили в случая не в текста, а в музиката – заради проявени етноелементи.
„Наложи се да се явя пред комисията с учебника по народна музика и да поясня примери, че това е един от най-разпространените ладове в българската народна музика – макам Хиджас. В интерес на истината, тази песен беше много популярна и години наред много се харесваше на всякаква публика, особено на малцинствата. Все пак това характерно звучене им е доста по-близко от операта или симфоничната музика да речем“, пише Христо Ламбрев в книгата си.
Източник: Уикенд
