април 14, 2024

Неофит побелява само за ден заради разкола в църквата

Когато разколниците окупираха Синода и уволниха патриарх Максим, младият епископ удрял камбаните на „Св. Александър Невски“ на умряло

https://kliuki.net/skandali/neofit-pobelyava-samo-za-den-zaradi-razkola-v-carkvata-2/220286 Kliuki.net
Неофит побелява само за ден заради разкола в църквата

В духовното изкачване на отишлия си патриарх Неофит по стълбата на Българската православна църква, има нещо символно. Кариерата му като висш архиерей започва с яростна битка между владиците в Синода, довела до най-големия разкол в църквата. С благост и дипломатичност, Неофит успя донякъде да охлади страстите и да примири двата синода – този на Максим и този на Пимен.

 

Официален край на разкола бе сложен покрай избирането на Неофит за патриарх през 2013 г., когато почти всички разколници – митрополити, епископи и отци, пожелаха да се върнат в лоното на БПЦ, отказвайки се от всякакви претенции за висши църковни постове. А иначе, битката бе дълга, премина през различни етапи, през наши и европейски съдилища, като в нея бе ангажирана и цялата държава.

 

В края на земните дни на досегашния патриарх край смъртното му ложе митрополитите отново грозно се счепкаха и докато той се бореше за живота си и без неговата благословия, те нагло промениха правилата за избор на владици. Но часове преди смъртта му на 13 март, сякаш някакъв Божи разум осени Синода и той се отказа от скандалните си решения. И сякаш патриархът си отиде поне спокоен, че и този път авторитетът му успя да примири страстите сред архиереите.

 

Дядо Неофит побелява буквално за един ден от стрес по време на най-тежките дни на разкола в Българската православна църква, през лятото на 1992 г., когато разколниците, водени от небезизвестния йеромонах Христофор Събев и седесари, окупираха Синодалната палата и уволниха патриарх Максим. Тогава Неофит е Левкийски епископ, главен секретар и говорител на Синода и ръководи патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски. 47-годишният тогава синеок и обаятелен духовник е най-близкият и най-лоялният до Негово Светейшество.

 

През май 1992 г. шестима от тринадесетте митрополити на БПЦ – Пимен Неврокопски, Стефан Великотърновски, Панкратий Старозагорски, Софроний Русенски, Калиник Врачански и Йоаникий Сливенски, поставят началото на разкола, като се отделят от канонично избраното църковно ръководство със следното изявление: Предвид опорочеността и нищожността на избора на патриарх Максим от 1971 г. трябва да се проведе нов избор на патриарх“.

 

Владиците разколници настояват да се избере наместник-председател на Светия синод, който да поеме председателството му до избирането на патриарх. Част от тях имат зъ6 на Максим още от 70-те години, тъй като също мечтаят за патриаршеската корона и тогава участват в битката, но печели Максим.

 

Депутати и активисти на СДС начело с техния лидер и министър-председател Филип Димитров подпомагат и адмирират създаването на „демократична синя църква“, ръководената от Методи Спасов. Дирекция по вероизповеданията при Министерския съвет обявява за „нелегитимен и незаконен досега действащия състав на Светия синод като ръководен орган на БПЦ“, без да има право на това, със същия акт Методи Спасов създава и ново църковно ръководство, като назначава временен „синод“ с наместник-председател Неврокопския митрополит Пимен.

 

Всъщност обаче разколниците сами нарушават едно Апостолско правило, което е заложено в християнските църкви: „Ако някой епископ си послужи със светските власти, за да получи епископска власт в Църквата, да бъде низвергнат и отлъчен, както и всички, които се съобщават с него“. Същевременно Методи Спасов налага запор на сметките на Светия синод. А в първия ден на юни 1992 г. военният министър Александър Сталийски нарежда на отбора по карате на ЦСКА, който е подчинен на Министерството на отбраната, да окупира Синодалната палата. Христофор Събев и приближените му започват да боравят с печата и архивите на Светия синод, както и няколко банкови сметки на БПЦ. Под ръководството на Христофор Събев и на политици от СДС е завзета и Софийската семинария, следва и неуспешен опит за превземане на Софийската митрополия. Синодът обжалва двукратно решението на Дирекцията, но Върховният съд отхвърля жалбата. Това са най-тежките дни на разкола, когато духовници от двата синода буквално се дърпат за брадите и на площада пред Синодалната палата и „Свети Александър Невски“ се разиграват грозни и недостойни сцени.

 

Синодът на патриарх Максим излъчва главния си секретар епископ Неофит за главен преговарящ с разколниците. Тогава благият и хрисим отец проявява изключителна твърдост и в рамките на 2 години успява да наложи страстите в църквата, така че Максим да остане патриарх. Неофит самоотвержено брани Негово Светейшество и когато разколниците и каратистите завземат Синодалната палата, епископът на един дъх изкачва 220-те стъпала до камбанарията на „Свети Александър Невски“ по тясната вита стълба и започва да бие камбаните на умряло.

 

„Брат ми много страдаше, защото той бе най-близък до дядо Максим. Той подстрига брат ми за монах, той го направи протосингел, после викариен епископ, главен секретар на Синода.

Дядо Неофит много уважаваше патриарх Максим и беше много лоялен. Брат ми се стараеше да се преодолее това противопоставяне.

 

„Той е човек, който не се конфронтира и винаги търси компромис. Много го уважават, много го обичат, всички го ценят“, разказа приживе братът на Неофит – църковният диригент доц. Димитър Димитров, който си отиде два месеца преди патриарха.

Дядо Неофит преживяваше много тези събития и точно тогава побелява. Когато разколниците нападнаха и окупираха Синода и подписаха заповед за уволнение на патриарх Максим, дядо Неофит се качи да бие траурно камбаната на „Св. Александър Невски“. Предвождани от Анатолий Балачев, разколниците завземат сградата на Синода. Вътре Балачев сяда на стола на главния секретар епископ Неофит и подписва заповед за уволнение на патриарх Максим. После задигат короната, касетофона и други вещи на Неофит. Позорът е неизмерим. Дядо Неофит с траурен камбанен звън оповестява този траурен ден за БПЦ.

 

„Преживях окупацията на Синодалната сграда и на Софийската митрополия. Тежките моменти много болезнено се отразяваха на религиозното ми чувство за братски отношения, защото разколът е разделение, противопоставяне“, призна самият епископ.

 

„Дядо Неофит преживяваше много тези събития и точно тогава побеля. Когато разколниците нападнаха и окупираха Синода и подписаха заповед за уволнение на патриарх Максим, дядо Неофит се качи да бие камбаната на „Св. Александър Невски“ на умряло. И разколът, и проблемите в обществото и в църквата се отразиха на здравето му“, откровен бе баткото на

Негово Светейшество. Малко след тези събития епископът претърпява сложна сърдечна операция.

 

През цялото време на разкола довереникът на патриарх Максим търси съгласие и допирни точки с хората на Пимен, Панкратий, Калиник, Йоаникий. „Когато дядо Неофит ги нарече „събратя“, вместо да го похвалят, в Синода го притиснаха и му се скараха защо е нарекъл разколниците „събратя“, Противниците на патриарх Максим обаче уважаваха дядо Неофит. И дядо Пимен, и дядо Панкратий, и дядо Калиник. Това беше конфликт на личностна основа, произтичаща от това, че в миналото някой от тях е искал да стане патриарх, но не е станал. Вместо да бъдат пример за смирение и послушание, владиците се поувлякоха в битки. Но какво да правим, и те са хора. Човешките слабости не са чужди и на духовенството. Не осъждам никого“, откровен бе диригентът на патриаршеския хор на „Свети Александър Невски“.

Източник: Уикенд, crimesbg.com