Актьорът Валери Йорданов е от тези, без които българското кино нямаше да е това, което е.
Макар да е само на 48 години, зад гърба си има редица заглавия във филмографията си.
Режисьор е на филма „Шекспир като улично куче“, върху който работил цели 11 години. На 12 октомври бе прожекцията му на фестивала „Синелибри“. Имал сценарий и за нов филм, но заради тромавата система решил да го напише на книга и така се родила книгата му „Гризачи“.
Разкрива, че има заложена и втора книга, но бърза да допълни, че не планира нещата, свързани с кино, театър или сценарно писане. Има и още две истории за сценарий на филм, но давайки си сметка колко време трябва да чака, по-скоро би ги превърнал в романи.
От 2004 г. до момента е напускал Народния театър два пъти, тъй като виждал, че нещата не вървят в правилната и градивна посока. Категоричен е, че ако не се били случили последните промени и не бил сменен директорът, щял да напусне и трети път. Подчертава, че това щяло да е окончателното му напускане.
Разкрива, че би напуснал театъра без никакъв сантимент. Не е притеснен за оцеляването си, тъй като има още няколко професии.
Той е от щастливците, докоснали се до проф. Стефан Данаилов. Споделя, че от него е научил много неща, но най-важното е, че актьорът е най-добър, когато е изморен, защото тогава маха всичко излишно и става най-конкретен.
Въпреки възрастта си все още прави каскадите лично и не използва дубльор. Обожава адреналина и харесва дисциплината, която за тази професия е необходимост.
За себе си споделя, че реагира твърде крайно, ако разбере, че някой е бил измамен. Ако пък някой го атакува, му отвръща с чувство за хумор. В случай, че отсрещната страна продължи с нападките, може да изрече и не толкова хубави думи.
Не се плаши от прогнозите за тежка зима и е категоричен, че няма нищо по-хубаво от една тежка зима.
Летувал на нашето Черноморие, след което отскочил и до Гърция и както се изразява самият той „видях 100-те разлики“.
Споделя, че няма да участва във втория сезон на „Дяволското гърло“.
Източник: Уикенд
