Представяйки манджите си от малкия екран, Ути Бъчваров никога не е натрапвал на телевизионните зрители претенцията да е виртуозен готвач. Но всъщност е точно такъв. Той притежава знания и умения, на които могат да завидят и най-изтънчените френски мастършефове.
В интервютата с правнука на големия актьор Стоян Бъчваров обикновено обсъждаме предимно кулинарни въпроси, но не и този път. Теми в сегашния разговор, са 55-годишният му юбилей, бащинството и животът на средна възраст.
- Ути, на 1 март навършихте 58 години. Имаше ли купон?
- Да, разбира се. Смятам, че мъжете, прехвърлили 50-те, трябва да отбелязват всеки рожден ден. На1 март се събрах близо до язовир „Жребчево" с верни другари. С децата ми и жената до мен – Мария. Направих нещо, за което си бях мечтал отдавна. Сготвих пуйка, агне и прасе. Отидохме ден преди купона. Бях помолил да освободят дъщерите ми от училището - обясних, че ще ги водя да видят как се коли прасе. На 1 март се веселихме до късния следобед
- Защо купонът не е продължил и вечерта?
- На 55 не издържам на големи маратони и безсънни нощи. Вече обичам да си лягам по-рано. През годините доста съм се променил, помъдрял съм и съм улегнал. Приоритетите ми сега са други. На 30 скитах из България от купон на купон. Както се казва, прелитах от цвят на цвят. С напредване на възрастта се уморих от тази стрелба напосоки. Днес предпочитам да прекарвам времето си с точно определени хора. Приятелят ми Сашо Морфов казва, че е важно да имаш верен другар, с когото можеш и да си мълчиш. Всеки свободен миг гледам да съм и с моите две прекрасни госпожици – дъщерите ми Ружа и Далия.
- Защо искахте дъщерите ви да присъстват на коленето на прасето?
- За да видят как става. Това е нещо, което е свързано с нашия бит и култура, които в последните години се забравиха за сметка на разни глобализации и т.н. Градските чеда трудно могат да почувстват този дух. Усещането за селския бит и случващото се на трапезата е прекрасно. Аз самият никога не съм имал село. Тръгнах по села и паланки в момента, в който започнах да водя кулинарното си предаване по БНТ в началото на 90-те. Многото ми пътувания и отсядания в провинциални къщи са едни от най-големите ми инвестиции.
- Чужда ли ви е мисълта да си купите къща на село?
- Винаги съм се изкушавал от тази идея. И аз като други хора искам да си имам своя собствена крепост на село и да я посещавам всеки уикенд. Една селска къща обаче има нужда от много любов и обгрижване, от често посещавано. Моят начин на живот засега е като на Панталей пътник – всяка седмица съм на различно място
Приятелите ми из страната прекрасно допълват пътуванията ми и когато ходя да готвя на празници, винаги отсядам при някого.
- Каква цел сте си поставили за 2025 г.?
- Да отделям повече време на децата си. Това е голяма кауза за мен. Най-често човек иска през новата година да промени начина си на живот по един или друг начин – да започне диета, да не пие алкохол известно време, да спортува активно. Този тип брутална промяна, свързана с определен ден в годината, от който да започне, е трудно изпълнима чисто емоционално. Трансформациите се случват, когато са дълго подготвяни. И обикновено се случват бавно. Понякога се налага човек да е и луд мечтател и да е готов да си счупи главата в името на дадена цел. Целите са част от мечтите и не е нужно винаги да са реалистични.
- Замисляли ли сте се колко ще сте променен след 10 години, когато вече сте на 65?
- Абсолютно съм сигурен, че като цяло ще си бъда същият, какъвто съм сега на 55 години. Ще си бъда неуморим пътешественик и все още ще изпитвам онова момчешко чувство на глад към ситуациите и предстоящото. Разбира се, с напредването на възрастта човек става все по-прецизен и взискателен. Времето, което минава, ни учи да бъдем отговорни към всеки един миг от живота ни.
- Кои места по света планувате да посетите в скоро време?
- Разбиван и разделян от всякакви амбиции, светът става и ще става все по-труден за пътешествия. Окупирането на всички дестинации от милионите китайски и азиатски туристи и от емигрантските потоци, за съжаление, ще доведе дотам, че пътуванията ще са прекалено рискови или безумно скъпи. Преди КОВИД-19 можеше да се отиде навсякъде. Сега е прекалено напрегнато и затегнато. Мечтая си да отида на пътешествие в Африка, но да е свързано с разглеждане на природни забележителности, а не с лов и риболов. Искам да се пусна по река Нил, да видя Килиманджаро, водопада Виктория и Крюгер парк.
- Намирате ли свободно време за лов?
- С годините ловуването ми претърпя голяма трансформация. Преди всяка седмица поемах по ловните полета, за да празнувам с приятели от петък до неделя. От известно време тези излети са доста по-редки и премерени – оставам само един ден. Не съм забравил ловните си другари, но вече е различно. Дъщерите ми са в първи клас и съм обещал пред себе си, че всяка неделя ще бъдем заедно, за да четем, пишем, сричаме и учим. Няма как да съм с други хора из България и да гоня Михаля в последния ден от уикенда.
- Ако все пак ви се прииска да се запилеете с приятели за няколко дни, жената до вас – Мария, как ще реагира? Ще ви пусне ли?
- Нямаме проблеми с Мария относно идеята един от нас да отиде да се повесели. Във всяка двойка има видими и невидими правила, които с годините могат за бъдат променяни. Никога не съм бил спиран да ходя с другари, за да празнуваме.
Да не забравяме, че всеки сух режим в световната история е водел до повишаване на употребата на алкохол.
Когато в една двойка са поставени нереални лимити на срещите с приятели, се стига до изкривяване. Аз като част от семейната конфигурация имам за цел дъщерите ми да са щастливи.
- Изпитвате ли понякога носталгия по времето, в което, бяхте ерген?
- Не. Ергенувал съм достатъчно. Онези, които са се оженили на 21-22 г. не са имали моето дълго ергенуване и може да се чувстват по някакъв начин ощетени от съдбата. С ръка на сърцето си мога да кажа, че в младостта си съм имал страхотни години и не съжалявам за нищо, което съм направил. Живял съм пълноценно и никой не ми държи сметка за миналото ми. Но вече имам друг живот и той много ми харесва.
- На 55 години какъв алкохол пиете?
- Преди години обожавах да пия вино в големи количества и това е съвсем нормално – все пак фамилията ми е Бъчваров. След като навърших 50, драстично намалих консумацията на алкохол. Мярката ми сега е чаша вино и 50-100 гр. ракия. Не пия често, само понякога у дома или когато има специален повод.
- Докъде сте в битката ви с килограмите? близо ли сте до желаното тегло?
- Идеалното тегло винаги е като един изплъзващ се хоризонт, който е някъде пред нас. Формата ми е сравнително добра и пъргава. Дори дъщерите ми казват, че „тати може и да си тежи на мястото, но е силен и много ходи“.
Всяка седмица с Ружа и Далия правим планински преходи и децата виждат, че съм в кондиция.
- Герасим Георгиев – Геро, Драго Драганов и други популярни личности си направиха операции за отслабване. Вие обмисляли ли сте такъв вариант?
- Виждам, че напоследък медиите тръбят за драстичните промени след операция. Колегата ми Геро е почти неузнаваем с новата си визия. Аз не съм консервативен в това отношение и смятам, че всяка една промяна, особено по медицински причини, която води до възкръсване на организма и тялото, е оправдана. Поддържам онова, което направи Геро, и го поздравявам за волята му и куража
Гледам положително на интервенциите, когато са за здраве, а не за псевдоразкрасяване с 800 кубика силикон в гърдите. Не одобрявам обезобразяванията по уж естетически причини. С тях момичета, жени и мъже се превръщат в карикатури. Хората отстрани им се подиграват, смятат ги за жалки картинки. Стискам палци на всички онези, които предприемат разумен ход с цел да стопят излишните килограми. Аз засега се чувствам добре в кожата си и нямам намерение да се оперирам. Ако променя решението си някой ден, то ще бъде с основателна причина.
- Със здравето как сте на 55?
- Чувствам се добре, но и съм лек хипохондрик, та често ходя при лекари да проверявам статуса си. При мъжете след 50превенцията е едно от най-важните неща. Хубаво е човек да знае какво се случва в тялото му, да чете и да се следи, а да говори и с наборчета. Здравето е лична отговорност на всеки от нас.
- Навършвайки 55 г., дойде ли моментът да предложите брак на Мария?
- (Смее се.) Има хора, за които е мечта от дете да се видят като булка на сватбата си. И двамата с Мария сме достатъчно зрели възрастни и най-важно ни е дъщерите ни Ружа и Далия да тичат щастливи и волни. Бракът много задължава. Свидетел съм на това, което се случи с мои близки приятели, които на късни години се ожениха за дългогодишните си половинки. Не мина много време след сватбата и се разделиха. Бракът понякога слага хубаво начало на една връзка, но с Мария сме в улегналите си години и засега не искаме да се женим.
- На колко години бяхте, когато се влюбихте за първи път?
- Първите любовни трепети изпитах, когато бях на 14-15. В годините, в които израснах, беше съвсем нормално един младеж да влезе във връзка на 18. Никога досега не съм предлагал брак, но и на мен не са ми искали ръката
(смее се).
- Имали ли сте някога проблеми с меркантилни жени?
- Като човек, учил драматургия и театрознание в НАТФИЗ, много лесно разпознавам този тип жени. Няма нищо лошо, когато едните са готови да плащат, а другите да взимат наготово, но това определено не е моят театър.
- Вече 28 години предаването ви „Бързо, лесно, вкусно” е на екран. Ще има ли друг кулинарен формат с такова дълголетие?
- Предаването ми имаше страхотния шанс да премине през годините и да оцелее, намирайки винаги начини да бъде полезно, симпатично и усмихнато. Непрекъснато отваряме нови врати в приготвянето на храна. Не съм като някои колеги, на които им личи, че се преструват на екран колко са гладни и жадни. Аз самият не съм се уморил да хапвам и пийвам и това също си личи.
- Гледате ли „Хелс Китчън” по Нова? Харесва ли ви?
- Следя какво правят колегите. „Хелс Китчън” е формат, различен от идеята ми за кулинария, добър тон и техника на шоуто. Много хора харесват скандала и начина на поднасяне на нещата там, затова предаването е печелившо като всяко едно риалити в българския ефир. Професионално е направено, водено е достоверно от г-н Виктор Ангелов и има своята широка телевизионна аудитория. Отделен въпрос е дали е за кулинария. Лично аз нямам какво да науча от шоуто. Там никой не се интересува от това какво се готви, а от скандала.
- Бихте ли участвали отново в риалити формат?
- Не съжалявам, че в миналото участвах във „ВИП Брадър” и „Денсинг Старс". Слушал съм изявления на колеги, че никога няма да влязат в риалити. Аз не мога да обещая на себе си подобно нещо. Не виждам и причина да не се съглася, ако форматът и присъствието ми в него не противоречат на моите естетически и морални виждания. В крайна сметка ние сме актьори и трябва да знаем, че сцената дава възможности на артиста да изиграе различни образи.
Източник: Уикенд
