В последно време се развихри доста разгорещена дискусия за канцерогенността на аспартама.
Потребителите редовно биват стресирани от твърденията, че най-оспорваният подсладител може да причини онкологично заболяване. Всеизвестен факт е, че аспартамът е една от най-популярните добавки в световен мащаб, използвана във всевъзможни пакетирани продукти от диетичната кока-кола до дъвките.
Нискокалоричният подсладител е одобрен за употреба в Европа като трапезен подсладител (6951).
Миналата седмица експертите от Световната здравна организация (СЗО) направиха опит да успокоят консуматорите, че въпросният подсладител е безопасен за консумация в допустимите норми. Това обявиха две групи експерти, свързани с международната структура. В първата си декларация за добавката обаче Международната агенция за изследване на рака (IARS), базирана в Лион, обяви, че аспартамът е „възможен канцероген“.
Аспартамът може да бъде квалифициран като канцерогенен, заедно с фризьорството, нощният труд и твърде горещите напитки (над 65 градуса). Това твърдят вътрешни лица от Агенцията за изследване на рака IARS към СЗО.
„Ако потребителите трябва да решат дали да си вземат кола с подсладител или със захар, трябва да се търси и трети вариант – да пият вода“, посъветва обаче шефът на СЗО по въпросите с храненето. Тъй като организацията няма убедителни доказателства за вреда, причинена от аспартама, преповтори препоръката хората да поддържат нивото на консумация на аспартам под 40 мг/кг на ден.
Трябва да се знае, че когато на етикета нададен продукт е написано „без захар“, значи в него има друг подсладител. Въпреки, че не всички подобни продукти съдържат аспартам, той все още е един от най-популярните. Той може да се използва като съставка в диетичните газирани напитки, леки или с ниско съдържание на захар, сокове и ароматизирани води.
Веществото може да съдържат и плодовите млека, десерти като пудинги, сладоледи пуканки, както и в дъвки, сосове, сиропи и др.
Аспартам има и в няколко вида нискокалорични таблети подсладители. Някои лекарства и витамини за дъвчене също може да съдържат аспартам, за да се повишат вкусовите им качества. Производителите избягват да го използват в храни, които изискват дълго печене, тьй като продължителното излагане на високи температури може да доведе до загуба на сладостта му.
Въпреки заплахите от сериозни рискове за здравето, учени заявяват, че доказателствата, свързващи аспартама с рака, са слаби. Според асоциациите на производителите на храни и напитки, решенията показват, че аспартамът е безопасен и дори е добър вариант за хора, които искат да намалят захарта в диетата си.
Така или иначе подсладителят е обстойно изследван от десетилетия. Конкретиката, която се знае към момента е, че възрастен човек с тегло 60 кг би трябвало да изпие около 36 кенчета с диетична безалкохолна напитка в рамките на един ден, за да бъде изложен на риск.
Тази оценка се споделя до голяма степен и от националните регулатори, включително тези в САЩ и в Европа. Въпреки всички успокоителни твърдения аспартамът постоянно си остава обект на критики. Миналата година например проучване сред 100000 възрастни показа, че хората, които консумират по-големи количества изкуствени подсладители, включително аспартам, имат леко повишен риск от рак, но все пак не се получиха доказателства за повишена опасност от онкологичен риск.
В началото на 2000 г. проучване на института Рамазини“ в Италия стигна до извода, че някои видове рак при лабораторните мишки и плъховете могат да бъдат свързани с аспартам. Агенцията за изследване на рака пък заяви намерението си да класифицира фризьорската професия като „вероятно канцерогенна“, тъй като коафьорите ежедневно работят с боя за коса, която е пълна с химикали. Освен фризьорството IARS планира да обяви за канцерогенно червеното месо, топлите напитки над 65 градуса и нощния труд.
Освен споровете за ефектите за намаляване на теглото или за регулиране на нивата на кръвната захар при диабет тип II продължават да се тиражират твърдения за отрицателното въздействие на аспартама върху здравето.
В същото време масово се твърди, че веществото може да е добър избор за хората с диабет, тъй като сам по себе си съдържа по-малко калории и подслажда без присъствието на въглехидрати. Тези, които се надяват да отслабнат от аспартама обаче, трябва да знаят, че трябва да се обърне внимание и на другите съставки на продукта, в който присъства подсладителят, и няма как да разчитаме само на него, за да отслабнем.
Преминаването към храни и напитки, съдържащи аспартам вместо захар, е довело до успешна загуба на тегло при някои хора. Куп други обаче изобщо не са отслабнали, а някои от тях дори са напълнели, когато са използвали подсладителя в храни и напитки.
Има проучвания, които доказват, че консумацията на аспартам може да забави метаболизма, като по този начин води до увеличаване на теглото, дори и да се консумират по-малко калории.
Най-големите критици на аспартама твърдят, че консумацията му може да доведе до невротоксичност, увреждане в мозъка и разстройства на настроението. Аспартамът е свързан с поведенчески и когнитивни проблеми, включително проблеми с ученето, главоболие, припадъци, мигрена, раздразнително настроение, тревожност, депресия и безсъние, стигат до извода изследователи в проучване от 2017 г.
Международният съвет за информация за хранитеFDA е определил приемлив дневен прием (ADI) за аспартам от 50 милиграма на килограм (мг/кг) телесно тегло. Европейският орган за безопасност на храните е определил по-нисък – от 40 мг/кг дневно.
Изчислено по-конкретно означава, че ако човек тежи 68 килограма, той трябва да изпива около 19 кутии газирани напитки или да консумира над 85 опаковки аспартам всеки ден, за да превиши тези дози. Хората, които ядат и пият продукти, съдържащи аспартам, консумират средно около 4.9 мг/кг дневно, което е по-малко от 10% от препоръчаното.
На фона на противоречивите и понякога взаимно изключващи се твърдения на експертите, общественото мнение остава несигурно в безопасността на този продукт и потребителите не гледат с добро око на продуктите с наличието на сладката добавка.
Източник: Уикенд
